На Русия може да се наложи да промени в движение плановете си за войната в Украйна

Може да се наложи руското военно командване да промени плановете си за лятната офанзива в движение, сочат оценките на украинския Център за отбранителни стратегии. Русия трябва да превземе Костянтинивка, Дружкивка и Лиман до края на май, за да може да се насочи към Словянск и Краматорск през лятото, посочват анализаторите.

Междувременно руските военни все още не са поели пълен контрол над градската агломерация Покровск - Мирнохрад, а в момента са раздвоени в опитите да удържат и настъпателните действия на украинската армия в Запорожката и Днипропетровската област, отбелязват украински военни анализатори. Военните отбелязват, че са "свили" сивата зона в Запорожката област и са изградени отбранителни позиции, които да блокират настъплението на руснаците в това направление.

Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 19 февруари сочат, че Лиманското, Костянтинивското и Словянското направление са сред зоните с интензивни битки, но най-горещите точки си остават Покровск (37 атаки) и Хуляйполе (29 атаки).

Руски военни наблюдатели съобщават за украински контраатаки около Костянтинивка, както и тежки боеве в източните части на Запорожката област около Степногирск и Приморск.

Към този час на миналото денонощие украинските военни съобщават за 237 бойни действия, или същия брой спрямо ден по-рано. Русия е извършила и 61 въздушни удара със 196 управляеми авиационни бомби, както и 2400 артилерийски обстрела по позиции на фронта и близките населени места. Използвани са и 4800 fpv-дрона. По данни на украинската армия след загубата на Starlink руските военни са увеличили количеството авиационни бомби, с които практически се унищожават изцяло населените места, за да бъдат унищожени позиции на украинската защита.

Украйна нанесе въздушни удари по Крим и в Краснодарския край

От 16 часа на 19 февруари до 7 часа на 20 февруари Украйна нанесе масирани въздушни удари по Крим и в Красодарския край, сочат данни на Министерството на отбраната на Русия. Свалени са общо 231 дрона, от които 45 над Краснодарския край и 40 над Крим, както и 41 над Азовско море и 41 над Черно море. Масирана атака е имало и над Брянска област и свалени 57 дрона.

В социалните мрежи се съобщава за серия от взривове над военни бази в Крим - на летищата "Белбек" и "Кача", както и в Севастопол.

Въздушна тревога беше обявена в Анапа и Сочи, като данните за последиците се уточняват.

Украинските далекобойни атаки плашат руснаците

Далекобойните удари на Украйна по рафинерии и военни обекти плашат руснаците, които смятат, че държавата не прави достатъчно да ги защити, макар че няма много информация за тях, казва един от ръководителите на социологическата агенция "Левада" Лев Гудков пред рускоезичната секция на Deutsche Welle. Според него гневът се насочва към Украйна, а на към руските власти, които обикновено неглижират атаките, обяснявайки за ограничени щети от паднали отломки. Реалните поражения обаче се виждат в социалните мрежи и се коментират от руснаците.

Гудков коментира още, че реално темата за загубите на Русия във войната в Украйна е табу за обществото и всеки подобен разговор може да доведе и до санкции от властите.

Според проект на руското опозиционно издание "Медиазона" и рускоезичната секция на ВВС за почти четири години война убитите руски войници са поне 178 хил. Това са официално потвърдените случаи след разговори с близки, или съобщения от местни власти и институции. Украйна и западни разузнавания съобщават за повече от 1,25 млн. убити и ранени във войната досега.

В началото на февруари Володимир Зеленски съобщи за 55 хил. убити украински войници и допълни, че има и голям брой безследно изчезнали, но не даде повече подробности.

Европейските служби не виждат желание на Русия за мир и срив на икономиката

Европейските разузнавателни служби са песимисти относно скорошно прекратяване на огъня в Украйна, пише Ройтерс. След разговори с топ-разузнавачи от агенцията отбелязват, че в средите не виждат нито желание за мир от страна на Русия, нито признаци за приближаващ колапс на руската икономика. Те отбелязват и "ограниченото ниво" на уменията на преговарящите от САЩ в този процес.

По тази причина и от службите казват, че преговорите, особено тези в Женева преди няколко дни, са "театър" и Русия не е готова за никакво споразумение, въпреки заявките на преговарящите за напредък. Според тях Москва разделя преговорите на два фланга - военен и икономически отношения между САЩ и Русия, в опит да си осигури подкрепата на Вашингтон. Русия продължава да преследва целите си за създаване на "буфер" между Русия и Запада в лицето на Украйна.

Оценките на европейското разузнаване сочат, че отдаването на оставащите 20% от Донецка област на Русия няма да сложи край на войната, а ще е началото на преговорите и Русия ще представи още искания.

Кремъл: Европа няма място на преговорите

В Кремъл не виждат смисъл от участието на европейците в преговорите за мир в Украйна, макар че войната е в Европа и много голяма част от исканията на Русия засягат бъдещето на континента. "Едва ли ще е от полза - работата е в ход, а както казва (главният преговарящ на Русия Владимир -б.р) Мединский: "Това е трудна работа", заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС на въпрос за европейското участие.

В същото време украинският президент Володимир Зеленски отбеляза в своето вечерно обръщение за 1457-ия ден от пълномащабната война, че присъствието на европейците в Женева е важно за мирния процес. Позицията на Киев отдавна е за привличането на ЕС в разговорите за мир. Зеленски коментира в интервю за Пиърс Морган преди ден, че се надява тристранните разговори да продължат в Женева, за да може Европа също да има място на масата.

В предишния кръг от разговори в Женева са присъствали представители на Франция, Германия, Италия, Великобритания и Швейцария като домакин на срещата.

ЕС не иска да се ангажира с конкретна дата за членство на Украйна

Европейският съюз (ЕС) иска да започне преговори за членство с Украйна възможно най-скоро, но не и да се ангажира с конкретна дата за членство, коментира председателят на Европейския съвет Антониу Коща по време на брифинг в Осло. Той отбеляза, че Киев извършва всички необходими реформи, за да бъде пълноправен член на общността дори и по време на война и не коментира конкретно вариант за членство с ограничени права за страната.

Позицията на Киев е, че конкретната дата трябва да бъде вписана официално в документ, за да не може да бъде блокирано членството в по-късен етап.

Говорител на Европейската комисия също коментира по време на ежедневния брифинг в Брюксел преди ден, че членството на Украйна в ЕС се обсъжда като част от мирните преговори с Русия, но не даде повече подробности.

Украйна получи статут на кандидат за член в ЕС през 2022 година, но оттогава не успява да стартира реалните преговори (да отваря преговорните глави) след вето от страна на Унгария. Унгарският премиер Виктор Орбан обяви Украйна за враг на страната му в своята кампания за изборите през април.

Унгария заплаши да блокира доставките на газ и електроенергия за Украйна

Унгария и Словакия спряха доставките на дизелово гориво за Украйна в отговор на спряната работа на петролопровода "Дружба". Съоръжението беше повредено от руски дронове и ракети в края на януари, а в Будапеща смятат, че Киев умишлено бави ремонта му. Сега Будапеща заплаши, че ще спре и транзита на природен газ и електроенергия за Украйна в момент, когато заради атаките по енергийната система страната зависи почти изцяло от вноса на електроенергия и поднови вноса на газ.

От ЕК коментираха по време на ежедневния брифинг преди ден, че не оказват натиск на Украйна да ремонтира петролопровода, макар че изискаха план за подновяване на работата му. Създадена е работна група, която да оцени ситуацията, и Брюксел е в контакт с всички страни, включително и Хърватия, която може да осигури алтернативни доставки за Унгария и Словакия, заобикаляйки Украйна. Загреб обаче съобщи, че е против да даде достъп на руския петрол в ЕС.

Очаква се среща на работната група през следващата седмица, съобщи говорителят на ЕК по въпросите на енергетиката Анна-Кайса Итконен.

Швеция предоставя 1,2 млрд. евро военна помощ за Киев

Швеция предостави 1,2 млрд. евро военна помощ за Украйна - основно за противовъздушна отбрана, съобщи министърът на отбраната Пал Йонсон, отбеляза Le Monde. Това е един от най-големите пакети с помощи в последните месеци. Страната обяви в началото на февруари, че ще достави зенитна система за ПВО Tridon Mk2, припомня френското издание.

Средствата, които ще отпусне Стокхолм, ще се използват още и за закупуване на боеприпаси и артилерийски снаряди, както и за обучение на украински военни и по проект за сътрудничество за производство на далекобойни дронове.

В бюджета на Швеция за 2026 година са предвидени общо 3,7 млрд. евро за Украйна. През пролетта и лятото ще бъде обявено разпределението на останалите средства, допълни още Йонасон.