От хладилници до пътнически полети – вълна от заплахи подлага на изпитание защитата на Европа

Може ли Европа да се защити?

Европейските правителства са изправени пред нарастваща несигурност по отношение на гаранциите за сигурност от страна на САЩ, след като десетилетия наред не са инвестирали достатъчно в отбраната. Същевременно те са изправени пред засилващи се неконвенционални, но потенциално опустошителни заплахи.

Хибридната война съчетава тактики като кибератаки, саботажи и дезинформация, чиято цел е да дестабилизират противниците, без да се стига до открит военен конфликт.

Според Каушал, способността на отделните държави да противодействат на хибридни заплахи се различава значително в рамките на континента. Финландия и Швеция разполагат с добре развити програми за гражданска отбрана – наследство от опита им по време на Студената война. Същевременно инфраструктурата в голяма част от Европа е изградена с приоритет върху икономическата ефективност, а не върху нуждите на отбраната.

„Колкото по на запад отиваме в Европа, толкова по-ниско е нивото на подготовка – както срещу хибридни атаки, така и срещу обикновени ракетни удари, подобни на тези, които видяхме в Украйна“, отбелязва той.

„Всяка атака изгражда известна устойчивост“, казва той, като посочва засиления фокус на НАТО върху заплахите за подводните кабели и газопроводите след саботажа на „Северен поток“ през 2022 г.

Оана Попеску-Замфир, старши изследовател в RUSI, специализирана в европейската сигурност, посочва, че скорошните инциденти показват, че Европа е изостанала в „подготовката за нещо, за което знаехме, че предстои“.

„Бавно се адаптираме към новата реалност“, казва тя. „Все още сме склонни концептуално да разграничаваме мирно от военно време, но това вече не отговаря на действителността – ние не сме във война, но не сме и в мирно време“, добавя тя.

Според нея Европа вероятно ще бъде изправена пред продължителни хибридни атаки, които целят постигането на военни цели без използването на конвенционална военна сила.

Според Попеску-Замфир Русия може да използва мрежи от свои „пълномощници“ (проксита) в Европа, някои пряко контролирани, а други – по-свободно координирани, което затруднява директното проследяване на отговорността до Кремъл.

Пред CNBC тя казва, че „потенциалните щети могат да бъдат огромни“ при целенасочени атаки срещу системи, свързани с интернет, като даде за пример възможното нарушаване на наличностите от кръвни запаси.

Бликс казва, че компаниите могат да предприемат сравнително прости стъпки, за да намалят риска, пред който са изправени. „Става въпрос за елементарна киберхигиена... Не бива да се допуска свързването на индустриални системи за управление и подобни оперативни технологии директно към интернет, без да са осигурени адекватни мерки за сигурност“, казва той.

Отговорността е размита между производителите на продукти, фирмите за поддръжка и търговските вериги, което прави неясно кой носи отчетност, тъй като всяка от страните прехвърля вината върху останалите.

Бликс отбелязва, че компаниите, които се занимават с поддръжка, понякога дават приоритет на удобството, като осигуряват отдалечен достъп, въпреки указанията за сигурност, дадени от производителите. От своя страна, търговците на дребно могат да не налагат спазването на адекватни стандарти за киберсигурност сред своите доставчици.

Икономически натиск

През последните месеци в Европа се наблюдават и масови вълнения, които засилват политическия натиск, докато домакинствата се борят с високите разходи за живот.

Вътрешнополитическото и икономическото напрежение могат да предоставят възможност на чуждестранни противници да задълбочат съществуващите разделения, смята Александър Андерсън, президент и директор по политиките в Центъра за международна сигурност и икономическа стратегия.

Според него руски – а вероятно и китайски, операции за влияние биха могли да се използват за задълбочаване на тези противоречия.

Същевременно високите цени на енергията, устойчивата инфлация, мудният икономически растеж и големите бюджетни дефицити водят до по-високи разходи за заемане на средства. Това оставя на правителствата по-малко възможности да подкрепят домакинствата, изпитващи затруднения.