Investor Coffee Break: Красимир Лозанов

В рубриката Investor Coffee Break представяме успешни личности от бизнеса, изкуството и спорта от по-различен ъгъл. Как балансират между професионален и личен живот, какви са техните интереси и хобита и кои са важните теми в обществото днес според тях – очаквайте всяка седмица в Investor Coffee Break.

Красимир Лозанов е завършил Немската езикова гимназия в родния си град Монтана. Учил е политическа икономия в Московски държавен университет, дипломирал се е като макроикономист в УНСС-София. Специализирал е мениджмънт в Германия по програма на Фондация „Карл Дуисберг Гезелшафт“. Работил е на мениджърски позиции в различни компании. Осем години е бил на дипломатическа работа в Русия, където е ръководил Службата за търговско-икономически въпроси при Генералното консулство на България в Санкт Петербург.

От 2017 г. е маркетинг директор на издателство "Жанет 45", работи и като редактор на художествена проза.

- Представете се накратко - какво работите и какво харесвате в работата си?

- Чета книги, а също така ръкописи, които настояват да станат книги. (Понякога стават, по-често – не.) Чета в офиса, защото четенето ми е служебен ангажимент, а като се прибера вечер вкъщи, продължавам да чета – тогава го възприемам като развлечение. Иначе казано, успях да превърна хобито си в работа, а работата – в хоби. Когато съм в отпуск, пак чета книги, но предимно на други издателства, тоест нямащи пряко отношение към служебните ми задачи. Понякога спирам, за да говоря по телефона. Или за да пия вода и ям, или да поспя. С две думи, забавлявам се. Всеки ден все различни неща ми се случват – фантазията на авторите е неизчерпаема и необхватна, тя главно създава разнообразието в живота ми.

- Как постигате баланс между личен и професионален живот?

- За мен тези две сфери са силно размити. Но щом жена ми и котката ни ме търпят, значи всичко е супер. Котката е много щастлива от работата ми – покрай мен ѝ е спокойно, защото не чета на глас, докато за жена ми понякога имам подозрения, че се преструва, но го прави умело.  

По-трудно ми е да намеря баланса между добрите и лошите книги – и понеже добрите са детокс след лошите, гледам правилно да ги редувам.

- Как си представяте живота си, когато приключите с професионалния си път?

- С по-голям диоптър и с повече опаковки капки за очи.   

- Дайте ни предложение за здравословен навик, който да развиваме.

- Четете книги! Менталното здраве е нещо чудесно. Ако успявате обаче да съчетавате четенето със спорт и срещи с нешумни приятели, с повече пътешествия, с гледане на добро кино и добър театър, слушане на хубава музика, става отлична, макар и доста банална рецептичка за богат в емоционално и интелектуално отношение живот. Ами, така де, нали не очаквахте да ви препоръчам скокове с бънджи след употреба на алкохол?  

- Съвет за справяне със стреса?

- Иска ми се да се повторя, но редакторът ви ще възрази. Добре, тогава извън майтапа: най-добрият начин за справяне със стреса е да не се стресирате. Така харесва ли ви? А на редактора? (Да. - бел. ред.)

- Любима дестинация за почивка?

- Харесвам Северна Гърция и Южна Турция. В Гърция мога да ям вкусна храна и да се наслаждавам на чудесни гледки, докато ми е спокойно и междувременно чета. В Турция мога да наддавам на тегло качествено и разнообразно, при това без алкохол, което е особена техника за качване на килограми. Турция е по-шумничка и многолюдна в сравнение с Гърция, но пък турските кафенета предлагат неподражаема атмосфера, която ми отваря мощно любопитство към историята и културата им. Гръцките ресторанти, от своя страна, провокират у мен едни мечти да ям до края на живота си само риба и морски дарове, но странно защо, когато се прибера у дома, много бързо ги сменям с прасета и телета? Между другото, и гръцките бугаци са супер, но много се пълнее от тях.

Фотография: Теа Нишков

- Препоръчайте ни свой любим филм или сериал.

- Сериали не гледам. От последните пълнометражни игрални филми, които изгледах, много харесах „Партенопа“ на Сорентино. Новият филм по „Майстора и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин също много ми хареса, понякога си представям как финалната му сцена се реализира и наяве, а доброто и любовта побеждават злото и омразата. Глупаво, нали? 

- Любима книга?

- О, не, това е голям майтап. Това е все едно да питате писател за любимата му буква; музикант – за любимата му нота; доктор – за любимото му хапче.   

- Любима музика?

- Главно джаз, предимно инструментален. Колкото по-бавен и меланхоличен, толкова по-любим. Харесвам и ново танго, особено много Ришар Галиано. Обичам да слушам и химна на Европа. Преди време се радвах да слушам и българския химн, но в последно време избягвам да го правя – щом засвири, ми става мъчно.

- Хоби?

- Събирам книжни разделители. Никога не използвам онази конфекция, която много често върви заедно с новозакупените книги – нея я изхвърлям. Когато съм в чужбина и вляза в книжарница или в магазин за сувенири, първо за букмарки се оглеждам. Приятели също ми носят откъде ли не и какви ли не: хартиени, текстилни, кожени, дървени, метални, пластмасови, магнитни. Използвам си ги, защото така повече им се радвам.    

- На коя кауза е важно да обърнем внимание?

- Време е да осъзнаем, че имаме една всеобща и много, много важна кауза. Свръхважна и свръхглавна. А също така неотложна. Да опазим демокрацията и гражданското общество в България. И да не позволим на едни хора да възродят у нас фашизма, без значение с какъв цвят и десѐн, кремълски или друг. Тази кауза за мен е по-важна дори и от четенето, без обаче те да са взаимоизключващи се, даже напротив. Писателят Христо Карастоянов обичаше да казва: „Четете умни книги днес, за да не ви се налага утре пак да четете забранени!“

- Как се информирате?

- Главно от интересни за мен хора в социалните мрежи. Гледам и различни телевизионни канали, но е много важно човек да има изграден механизъм и технология за ориентация сред поднасяната информация. Вече всичко трябва да се проверява и препроверява.

- Коя тема да следим в следващите месеци?

- Макроикономическата и финансова ситуация в руската икономика. Отделно от това - хода на преговорите и развитието на политическите процеси във връзка с войната на Путин и ко. срещу Украйна и целия цивилизован свят. 

- Как пиете кафето си?

- Аз не пия кафе. Спрях преди година и цигарите. Чувствам се по-добре без тях. 

- Кой е коледният подарък, който никога няма да забравите?

- Котката Мелиса. Киса Мелиса, или Миса Мелиса. 7-годишна персийка, сив металик. Осиновихме я преди Коледа. Съпругата ми я обяви за коледно-новогодишен подарък, котката я чу, разбра и силно се привърза към мен. Сега заедно с нея четем ръкописи и книги, тя помага. Тя, котката, не съпругата. 

Всички интервюта от рубриката можете да прочетете ТУК.