България остава лидер в Европейския съюз (ЕС) по най-мръсен въздух, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО). Във въздуха у нас е измерена най-високата концентрация на двата основни вида прахови частици.
След нас в негативната класация се нареждат Полша и Румъния.
Най-тежка е ситуацията в Перник, където е измерена най-висока концентрация на фини прахови частици във въздуха – 74 микрограма на куб. м прахови частици с диаметър по-малък от 10 микрона и 52 микрограма на куб. м прахови частици с диаметър под 2,5 микрона средногодишно.
Средната годишна концентрация на фини прахови частици, по-малки от 10 и 2,5 микрона в диаметър, е обща мярка на замърсяването на въздуха, уточняват от СЗО. Средната концентрация се изчислява на базата на ежедневни измервания.
Въздухът в София и Пловдив също е с влошено качество заради висока концентрация на фини прахови частици. Следват Добрич, Хасково, Плевен и Велико Търново.
Най-ниска е концентрацията на фини прахови частици в Бургас и Враца – съответно по 36 и 39 микрограма на куб. м въздух прахови частици с диаметър под 10 микрона и 24 и 26 микрограма на куб. м въздух прахови частици с диаметър под 2,5 микрона.
Финландия, Малта, Дания и Естония са държавите с най-ниска концентрация на фини прахови частици във въздуха в ЕС, показват още данните на СЗО.
В глобален план най-лошо е качеството на въздуха в Пакистан, където концентрацията на фини прахови частици с диаметър под 10 микрона достига 282 микрограма на куб. м въздух, а на тези с диаметър под 2,5 микрона – 101 микрограма на куб. м. Следват Афганистан, Бахрейн, Катар и Бангладеш.
СЗО следи качеството на въздуха в 1 600 града в 91 страни по света. Организацията отчита, че само 12% от хората живеят в градове, където качеството на въздуха успява да покрие стандартите на СЗО. Около половината от градското население, което е обхванато от изследването на организацията, живее в населени места със замърсяване на въздуха над 2,5 пъти по-високо от препоръчителните нива, което увеличава и риска от допълнителни здравословни проблеми и смъртност заради лошото качество на въздуха.
В повечето наблюдавани градове се регистрира влошаване на качеството на въздуха, констатира СЗО. Основните фактори са зависимостта от изкопаемите горива, от частния транспорт, неефективното използване на енергия в сградите, използването на биомаса за готвене и отопление и т. н.
Не липсват и градове обаче, в които ситуацията се подобрява чрез прилагането на политически мерки, като например забрана на използването на въглища за отопление, сгради, които се отопляват чрез възобновяеми източници на енергия и други подобни мерки.
През април 2014 г. СЗО публикува нови данни, според които замърсяването на въздуха е отговорно за смъртта на 3,7 млн. души под 60-годишна възраст през 2012 г. Организацията също така подчертава, че замърсяването на въздуха в затворени помещения и на открито са сред най-големите рискове за здравето в световен мащаб.
Високите концентрации на фини прахови частици се свързват с високия брой смъртни случаи от сърдечно-съдови и респираторни заболявания, рак и инсулти.
Градовете могат да предприемат действия на местно равнище, за да подобрят качеството на въздуха, като например увеличаване на енергийната ефективност на жилищата, развитие на обществения транспорт, подобряване безопасността на пешеходците и велосипедистите, подобряване качеството на управление на отпадъците.
15:32 | 11.09.22 г.
