Година след януарските атентати в Париж - какво се случва с пряко засегнатите

Малко преди нападението на редакцията на "Шарли ебдо" на 7 януари беше убита общинската полицайка Клариса Жан-Филип от Мартиника. Тя беше застреляна от Кулибали в предградието на Париж Монруж. Година след това майка й Мари-Луиза не може да преживее загубата. Миналото лято в родното село на Клариса на остров Мартиника беше открита статуя в нейна памет, направена по снимки на 26-годишната жена.

68- годишният Ален Куанон, дипломат в пенсия, бивш посланик и настоящ служител в компания в района на еврейския супермаркет, атакуван от Кулибали, година по-късно се е върнал към живота си на активен пенсионер. По време на заложническата криза в магазина той се държи най-хладнокръвно от всички и е от групата заложници, които са разположени от Кулибали в една от пътеките между щандовете.

За да не се подаде на паниката, Куанон анализира вътрешно с ирония речта, която произнася Кулибали пред заложниците и я определя като пропаганда за напълно неразбиращи от исляма хора, примесена с методичната студенина на СС по времето на нацизма.

Голяма част от еврейските заложници в магазина или емигрираха в Израел, или се готвят да го направят. Служителите в магазина не се върнаха на работа там.

Йохан Дораи, оцелял от заложническата криза заедно с бебето си на 10 месеца, криейки се в хладилна стая, днес почти не излиза и всички покупки му се доставят директно у дома.

Валери Брахам, съпруга на Филип Брахам, единия от убитите заложници в магазина, днес избягва да показва своята еврейска принадлежност. Тя избягва дори да споменава имената на децата си, когато е сред хора, за да не стане ясно, че са евреи.

26- годишният малиец Ласана Батили, служител на еврейския супермаркет, помогнал на няколко души да се скрият от нападателя, година по-късно е известен, награждаван, вече е френски граждани и преди броени дни издаде книга, в която твърди, че не е герой, а обикновен човек. Днес работи в парижката община и има асоциация, помагаща на селото му в Мали и младежи от проблемни френски квартали.

Лилиян Льопер е графичен дизайнер в град Дамартен ан Гоел, който девет часа се криеше в шкаф в мивка в печатницата, в която работеше, в момент, в който братя Куаши се бяха барикадирали в сградата. Днес, когато шефът на печатницата се опитва да поднови работата й, Лилиян е единственият служител, който отказва да се върне там след преживения шок.

Мишел Каталано, шефът на печатницата, пък часове наред е държан за заложник от братята Куаши. Днес той страда от безсъние, припомня си с ужас за насочените към него автомати. Сега Каталано се опитва да възстанови бизнеса си и в края на януари ще започне да строи нова сграда на печатницата, тъй като старата пострада тежко при щурма на специалните сили срещу братя Куаши. (БТА)