Французите ще избират между две противоположни визии за страната си

За една водеща страна в Европа с традиции в просвещението и буржоазните революции 30% за десницата е изключително висок изборен резултат. От друга страна, това не са все пак и 50%. И така, след първия тур на президентските избори във Франция чистата математика показва, че в крайна сметка старият президент ще бъде и нов президент. Според последното преброяване Еманюел Макрон е постигнал 27,6%, а Марин льо Пен - 23,4%. Льо Пен може да разчита основно на седемте процента на крайнодесния отчаян Ерик Земур, докато победителят в изборите от левицата Жан-Люк Меленшон (почти 22%) нарежда за втория тур на 24 април: „Нито един глас за Марин Льо Пен".

Преоблечената в буржоазен костюм хардлайнерка Льо Пен се прави на велик политик и заговори за въпрос на цивилизация. Ако с това има предвид нелибералната автокрация на нейния идол Владимир Путин, това едва ли ще увеличи шансовете ѝ. Всички ще говорят за това как базираната в Прага First Czech-Russian Bank изпрати на десния популист любовен поздрав от Москва с кредит от девет милиона евро.

Ако погледнем резултатите от изборите във Франция, прави впечатление колко много са загубили социалистите и консерваторите, които доскоро уреждаха помежду си спора за Елисейския дворец. Валери Пекрес от Les Républicains не успява да спечели дори утешителна награда с 4,8%, а кметът на Париж Ан Идалго от Социалистическата партия е quantité négligeable*, казано учтиво, с 1,7%. Разбира се, ако Макрон не напусне света на foie gras** и света на сделките в тази красива страна през следващите две седмици, остава един правилен остатъчен риск.

Големият въпрос сега е как ще се държат избирателите на загубилите кандидати за президент на втория тур. Важен фактор ще бъде и избирателната активност: По първоначални данни повече от една четвърт от имащите право на глас са останали извън избирателните секции в неделя. Не е изключено да бъде достигнат предишният отрицателен рекорд по избирателна активност, поставен през 2002 г.

Сега всичко зависи и от това как ще се държат левите избиратели на втория тур. За разлика от 2017 г., в речта си Меленшон даде ясно да се разбере, че иска да предотврати победа на Льо Пен. Три пъти повтори: "Нито един глас за Льо Пен". За да е съвсем ясно, каза той. Левият вестник Liberation неотдавна предизвика вълнение, когато документира на първата си страница гласовете на левите избиратели, които вече не искат да бъдат мобилизирани за Макрон. Те заявиха, че с неохота са гласували за Макрон още през 2017 г., но той се е държал така, сякаш е спечелил доверието им. Сега те обвиняват президента в неговата "антисоциална" програма. Макрон обяви, че ще увеличи пенсионната възраст от 62 на 65 години. Освен това той иска да санкционира получателите на основни социални помощи, ако не се съгласят на задължително обучение с минимална продължителност 20 часа седмично.

Французите имат избор между две противоположни визии за бъдещето на страната. Макрон заема проевропейска позиция и е по-либерален по социалните и икономическите въпроси. Льо Пен се обявява за националистически подход, но след поражението си през 2017 г. полага усилия да промени имиджа си. В миналото дясната популистка се стремеше към близост с руския президент Владимир Путин, въпреки че сега осъжда агресивната война в Украйна.

A Марин льо Пен вече се бе прицелила в Макрон. Тя косвено го определи като кандидат на богатите. „От вашите избори зависи колко място искате да отделите на парите в нашето общество", каза Льо Пен. Тя искала да възстанови Франция и да я направи по-демократична. Но мълчи за европейските си планове. Неотдавна в ефира на телевизионния канал TF1 обяви, че европейското знаме ще липсва на официалния ѝ портрет по време на мандата. Тя не се стремяла да стане „управител на европейска провинция", а държавен глава на Франция. За разлика от преди пет години, нейната програма не включва план за извеждане на Франция от ЕС и премахване на еврото. Вместо това тя предвижда курс на национално самоутвърждаване като в Полша и Унгария.

А ако говорим за вероятности, нека просто да цитираме математика и философа Рене Декарт: „Нищо не е така справедливо разпределено като здравия разум. Никой не смята, че той се нуждае от повече, отколкото има“.

*пренебрежително малко

** Фоа гра, прочутият по цял свят пастет от гъши дроб