Нищо ново под слънцето – първата кредитна криза датира от 88 г. пр. н.е.

Политиците, които търсят исторически прецеденти за настоящите финансови сътресения, трябва да започнат да търсят по-назад в историята, след като учен от Оксфордския университет откри, че феномен, който той описва като първата кредитна криза в света, е възникнал още през 88 г. пр. н.е.

Добрата новина е, че Филип Кей знае как древните римляни са стигнали до финансовите проблеми. Лошата е, че не знае как са се избавили от тях, пише Guardian.

„Основната прилика между това, което се е случило преди 21 века, и това, което се случва в днешната британска икономика, е, че огромно повишение на валутната ликвидност е намерило своята кулминация с проблемите в чужда държава, което е довело до кредитна криза у дома”, казва той. „И в двата случая разстоянието и прекаленият оптимизъм са замаскирали риска.”

Финансовият историк днес ще изнесе лекция, в която ще разкаже как римският оратор Цицерон държи реч през 66 г. пр. н.е., в която споменава за кредитната криза.

Цицерон твърди, че Помпей Велики трябва да получи пълномощия за военни действия срещу Митридат VI, цар на Понт на черноморския бряг, който днес е в пределите на Турция. Той припомня на публиката събитията от 88 г. пр. н. е., когато същият Митридат нахлува в азиатската провинция на Рим на западния бряг на Турция. Според Цицерон тази инвазия е причинила толкова парични загуби на Рим, че това, на практика, е сринало кредитната система в империята.

Ораторът казва: „Бранете републиката от тази опасност и вярвайте, когато ви казвам – нещо, което виждате сами – че тази финансова система, която действа в Римския Форум, е... обвързана с азиатските капитали; загубата на едното неминуемо отслабва другото и го води до колапс.”

Според Кей думите са „забележителни” по отношение на съвременното им звучене. „Заместете американските високорискови ипотеки с „азиатските капитали” и британската банкова система с „финансовата система, която действа в Римския Форум” и това може да е било написано за сегашната кредитна криза”, казва Кей.

„През 2 в. и в началото на 1 в. пр. н.е. в Рим се увеличават постъпленията на злато и сребро и това, заедно с нарасналото предлагане на кредити, е довело до огромен ръст на паричната маса. Увеличеното предлагане и наличност на капитал, на свой ред, е довело да огромен ръст в икономическата активност на Рим, което в крайна сметка е причинило кредитната криза, която Цицерон описва”, казва той.

И така как римляните са се спасили от такава затруднена ситуация? „Боя се, че има много малко информация за това какво се е случило през следващите 20 години”, коментира Кей. „Просто не знаем.”

Със сигурност историците знаят, че Сула е станал диктатор на Римската република след кредитната криза, но тези две събития не са свързани, смята Кей, който има образование по инвестиционно банкиране и управление на фондове.