Здравната стратегия до 2020 г. предвижда ръст на разходите за здраве от БВП

Подобряване на здравето на населението до средните за Европа стойности, увеличаване на продължителността на живота на българите с две години, намаляване на детската смъртност с 30%, намаляване на неравенствата с 30%, повишаване на икономическото и социалното благополучие на гражданите.

Това са част от целите, заложени в Националната здравна стратегия 2014-2020, публикувана във финалния си вариант на сайта на Министерството на здравеопазването.

Изброените приоритети са: профилактиката с акцент върху хроничните заболявания, реформата в спешната помощ, промени в системите на финансов контрол, създаване на интегрирана информационна система, гарантиране на надеждна система на здравно осигуряване, детското здравеопазване, кадровата политика към медицинските специалисти и подкрепа на научната дейност и иновациите.

За тяхното постигане от министерството е набелязало множество мерки. Сред тях са: нарастване на публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП (до около 4,8%), увеличаване на функциите на семейните лекари и професионалистите по здравни грижи, преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи (ДСГ), изплащане на здравни вноски в пълния им размер от страна на държавата. 

Здравната система трябва да се преориентира от болничната към доболничната медицинска помощ, пише още в документа. Заложена е и промяна в системата на направленията, за да се избегне тяхното лимитиране, увеличаване на броя на дейностите, които личните лекари трябва да правят и цените на тези дейности, улесняване на специализациите по обща медицина и периодична акредитация на общопрактикуващите лекари.

По отношение на промените при здравното осигуряване са планирани мерки като демонополизация на НЗОК, въвеждане на публично-частното партньорство в сектора, приемането на много високи критерии за частните фондове и създаването на гаранционен фонд. Предвижда се и ревизия на пакета от услуги, заплащан от касата и засилване на обществения контрол при изразходването на публичните средства. 

Реформата в болничната помощ предвижда преразглеждане на методиката, определяща здравната карта. Залага се повишаване на критериите за нивата на компетентност на лечебните заведения, откриване на отделения за продължително лечение и рехабилитация, както и дневни стационари. Споменава се за приватизация на болничната дейност, особено на места с недостиг на кадри и ресурси, и създаването на рейтингова система за болничните отделения в страната.

Записано е и повишаване на заплащането на медициците до средните за Европа нива. Ще се увеличат местата за учащи за професионалисти по здравни грижи и ориентиране към университетското лекарско образование спрямо липсата на кадри. Предвижда се и либерализация на режима за започване на специализация, а също така и създаване на единен регистър на кадрите.