И здравният сектор обръща поглед към Брюксел

Здравеопазването ще разчита на европейските пари като възможен източник на повече средства за финансиране. Това става ясно от проекта на Националната здравна стратегия за периода 2014 – 2020 г., който е публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването.

Основният извод във финансовия план, на базата на който е изготвяна стратегията, е че икономиката няма да се възстанови бързо от кризата, заради което от ведомството не очакват допълнителни възможности за повишаване средствата в сферата на здравеопазването, освен външно финансиране.

В документа се подчертава също така, че не трябва да се очакват политически решения за увеличаване на здравната вноска или данъците, тъй като населението не би могло да го понесе заради икономическата ситуация и доходите.

На тази основа планираните разходи за здраве като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) за периода 2014 – 2020 г. са от порядъка на 4,7 – 4,8%, а заедно с европейските средства процентът достига 6,1.

В стратегията се очертават 8 приоритетни области: гарантиране на всеки български гражданин на надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване, развитие на електронното здравеопазване, рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването, реформирането и модернизирането на системата на спешна медицинска помощ, подкрепата на лечебните заведения в отдалечените и малки региони на страната, детското здраве, човешките ресурси в здравеопазването и преориентиране на здравната система към профилактиката.

Поставени са и пет основни цели. Първата е намаляването на смъртността при децата от 0 до 1 година с 20% до 2020 г. спрямо нивото й от 2011 г. Подобни цели са поставени и за смъртността във възрастовите групи от 1 до 9 години, от 10 до 19 години и за икономически активното население. За населението над 65 години се цели намаляване на хоспитализациите с 20 на сто към 2020 г. спрямо 2011 г.

Като основни предизвикателства пред здравната система са определени демографската ситуация в страната и непрекъснатото застаряване на населението, несъответствието между налични и необходими ресурси – човешки, финансови, материално-технически, информационни и организационно-управленски, регионалните проблеми, свързани с достъпа до медицинска помощ, високата смъртност, ръста при хроничните заболявания, несигурната законодателна среда, екологичните и трудови рискове.