И здравният сектор обръща поглед към Брюксел

„Правителствените здравни политики през следващите години трябва да бъдат насочени срещу рисковите фактори за общественото, семейното и индивидуалното здраве. Тези политики трябва да бъдат структурирани в посока към активна превенция на хронични заболявания, а не към действия, които са насочени единствено към ефективното им лечение, след като те вече са настъпили“, посочва се в стратегическия документ.

Още в началото на стратегията се подчертава, че социално-икономическите фактори и начинът на живот оказват най-голямо влияние върху здравето, поради което трябва да се пренасочат очакванията и на политиците, и на обществото, че здравната система ще реши всички проблеми, свързани с опазването и възстановяването на здравето.

В документа е посочено, че е необходимо да бъдат увеличени средствата за здраве, като същевременно се оказва ефективен контрол върху разходите. Основният извод за харчовете е, че те трябва да бъдат оптимизирани и по-правилно насочвани, включително чрез преоценка на механизмите за планиране и плащане на медицинските дейности, регулиране използването на скъпоструващи диагностични и лечебни технологии и контрол върху медицинските дейности.

Подчертава се също така, че е трябва да се преразгледа броят и видът на лечебните заведения, които да се преструктурират така, че да постигат по-добри резултати, включително чрез въвеждането на диагностично-свързаните групи, за което се говори от няколко години, и въвеждането на мерки за контрол на качеството на здравните услуги и управлението на болниците.

Планира се да бъдат създадени и финансови стимули за оптимизиране на дейността в извънболничната и болнична помощ, така че да се свие скъпоструващото активно болнично лечение за сметка на извънболничното лечение и развиване на модели за еднодневно лечение, еднодневна хирургия, медико-социални грижи, продължително лечение и палиативни грижи.

Прегрупирането на ресурсите в здравната система обаче ще се прави на базата на цялостни и обективни анализи, посочва се в документа.

Същевременно в стратегията е отделено специално внимание и за мерките срещу неформалните плащания и корупцията в здравния сектор. Записано е, че неформалните плащания представляват 3,6% от общите разходи за здравеопазване и се правят под формата на дарения и такси. В тази връзка се предвижда да се подобри отчетността в здравеопазването, да се изгради прозрачна система за потребителските плащания и за официалните такси, както и да се актуализира професионалният кодекс на мeдицнските специалисти.