Здравната стратегия отново залага най-ниско финансиране на здравеопазването в ЕС

В новата Национална здравна стратегия е заложена тенденция за продължаващо най-ниско финансиране на здравеопазването ни сред страните от ЕС. За това алармира пред БНР д-р Юлиан Йорданов, заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС).

Той посочи, че средствата, които са заложени за здраве от БВП до 2020 година, са около 4,7-4,8% от БВП, което е най-ниският процент от БВП за страна от ЕС.

В момента делът на парите за здраве от БВП е малко над 4 на сто (Бюджет 2013 залага 4,1% от БВП за здраве, бел. ред.). Според лекарски и пациентски организации финансирането на здравеопазването трябва да се увеличи до 5% от брутния вътрешен продукт.

Днес Общественият съвет към Министерство на здравеопазването обсъжда проекта за Национална здравна стратегия. В дискусията участват представители на пациентски и съсловни организации, Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт.

По думите на Йорданов обаче, от една страна, изпълняваме директивите на ЕС, за да постигнем нивото на европейското здравеопазване, но, от друга страна, продължаваме тенденцията за най-ниското финансиране на сектора. „Това няма как да не окаже влияние върху действително добрите идеи, които са налице в тази Национална здравна стратегия“, коментира д-р Юлиан Йорданов.

Той разкритикува факта, че на дискусия се поставя Националната здравна стратегия, но отделно от нея ще бъде представен планът за действие към стратегията. Експертът посочи, че планът за действие е основният документ, по който би трябвало да се върви за изпълнение на тази здравна стратегия със съответните задачи, които трябва да се изпълнят, структурите, които трябва да ги изпълнят и най-вече финансирането. „Имаме усещането за някакъв пожелателен характер на цялата програма", каза Йорданов.

По отношение на коментираната от здравния министър идея за наложително преструктуриране на болничната помощ Йорданов заяви, че действително болничните структури се нуждаят от основно преструктуриране, но в стратегията никъде не е указано колко лечебни заведения трябва да има през 2020 година у нас. „Ние трябва да знаем как точно ще изглежда българското здравеопазване през 2020 година, а като че ли това липсва в тази стратегия“, посочи той.