Могат ли да бъдат преодолени ефектите за енергетиката от климатичните промени

Енергетиката е силно замърсяваща промишленост, генерираща големи количества вредни емисии, които от своя страна стават причина за промени в климатичните условия. Цикълът обаче не спира дотук – промените в климата също влияят върху енергийния сектор, коментира в свой анализ за влиянието на климата върху икономиката на България Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Данните показват, че голяма част от съоръженията по добив на суровини, преработката им, производството на енергия и разпределението й се намира в области, които могат да станат физически нестабилни поради промените в околната среда. Заплашени от щети са както за старите мощности, така и новостроящите се съоръжения, които не включват хипотезата за климатичните промени в своето планиране.

И при двата случая несъобразяването с промените може да доведе до намаляване на производството и рискове за инсталациите, а оттук и до увеличаване на цените на произведената енергия.

Рисковете обаче могат да бъдат преодолени с подходящото проучване, планиране, качествени инженерни решения и финансиране, става ясно от заключенията на експертите в МОСВ.

В анализа са посочени и няколко критични ситуации в Европа и по света, при които енергийни мощности са били повредени или изключени заради бедствия, причинени от промените в климата.

Една от тях е например горещата вълна в Европа през 2003 година. Тогава температурите във Франция надвишиха 40 градуса и 17 ядрени реактора трябва да спрат работа, защото не могат да се охлаждат правилно. Това коства 300 млн. евро на държавната енергийна компания.

Част от ядрените блокове на Стария континент използват езерна или речна вода за охлаждане. Горещите вълни повишават температурата не само на въздуха, а и на водата и процесът по охлаждане енергийните мощности не протича правилно.

Прогнозите на експертите са, че към 2040 година горещите вълни от този тип ще бъдат все по-често явление, затова и енергийните централи, разчитащи на водно охлаждане, ще претърпят сериозни последствия. Според прогнозите за Европа през това столетие температурите ще се повишат с между 1,8 и 4 градуса (в зависимост от хипотезите). 

Така България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне, както и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания и случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки.

Горещите вълни ще са предизвикателство и за цялата енергийната система, не само за мощностите, които разчитат на водата за охлаждането си. При температури от около 40 градуса се повишава и потреблението на електричеството, поради включването на климатиците за охлаждане.