Европа се застрахова – газохранилищата са пълни до 60% от капацитета

Газохранилищата в Германия са пълни до над 70% от капацитета им, съобщи Министерството на икономиката на страната на фона на заплахите от Русия да прекъсне газовите доставки за Украйна на 3 юни.

Германия има 51 газови хранилища с капацитет от около 23 млрд. куб. метра природен газ. Това е повече от ¼ от годишното потребление на газ в страната, изчислява германското издание The Local. Според него средно в ЕС газовите хранилища са пълни до около 60% от капацитета си.

България не се различава особено от средното равнище, с уточнението, че в страната ни в момента има само едно газохранилище - „Чирен“. По данни на българското дружество „Булгартрансгаз“, което го управлява, от началото на март насам природен газ от „Чирен“ не се черпи, а само се нагнетява. Към 26 май количеството на природен газ в хранилището е малко под 308 млн. куб. метра или към 56% от капацитета на хранилището. Максималният обем на газохранилището е 550 млн. куб. метра природен газ.

Обикновено в този период количеството газ е минимално, защото е сложен краят на отоплителния сезон, а нагнетяването за следващата зима започва традицонно в ранните есенни месеци.

В края на май 2013 година например количествата в „Чирен“ бяха около 108 млн. куб. метра газ. Цифрата обаче не е много показателна, защото топлата зима сви потреблението на синьо гориво в началото на миналата година.

Количествата на природен газ в хранилищата в Европа могат да станат особено актуална тема само след броени дни. Ако до края на май Украйна не плати заявените доставки от природен газ за юни, „Газпром“ заплаши, че ще врътне кранчето на газа. Практиката показва, че оттам до спирането на доставките за цяла Европа ни делят броени дни.

Ситуацията днес за България, а и за повечето страни от ЕС, обаче е малко по-добра спрямо началото на 2009 година. Един от най-големите потребители на природен газ у нас са топлофикациите, а след края на отоплителния сезон необходимите количества газ намаляват.

Страните са подготвени и нагнетяват природен газ в хранилищата си, а след предишната криза повечето от тях успяха да изградят и необходимите газови връзки, беше въведен в експлоатация и газопроводът „Северен поток“, който доставя газ за Германия.

България не може да се похвали с това постижение – работата е най-напреднала по връзката с газопреносната мрежа на Румъния. Въвеждането в експлоатация на тази връзка все още се бави, а и заради липсата на компресорна станция на румънска територия, обръщането на потока на природен газ е по-трудно реализируемо.

Налягането на газопреносната мрежа на Румъния е по-ниско от това на българската. Това означава, че без компресорна станция от Румъния ще можем да получим газ едва тогава, когато налягането в нашата системата намалее заради липсата на газ.

Според последните данни на ЕК през 2013 година Евросъюзът внася над 50% от енергийните ресурси, които потребява. По отношение на природния газ общността е силно зависима от Русия – 40% от общия обем на вноса на природен газ идва от „Газпром“. Останалите източници са Норвегия и страните от Северна Африка. Заради липсата на газови връзки обаче страната ни не може да възползва от доставките оттам.

Единствено, в случай на нужда, може да бъде обърнат потокът на съществуващата газова връзка с Гърция. Правителството вече е договорило това да стане, но в условия на криза и цената на природния газ, закупен оттам, ще бъде доста по-висока. Изчисленията на експертите у нас показват, че с количествата в "Чирен", местния добив, количествата от Гърция и с въвеждане на някои ограничения на потребители, страната ни може да издържи 45 дни без доставки от Русия.

До дни може да стане ясно дали тези изчисления са верни и каква е реалната подготовка на страната ни, а и като цяло на ЕС, за спиране на газовите доставки през Украйна. Каква е цената, ще изчисляваме по-късно.