На 19 януари 2016 година стартира работата на енергийната борса у нас. Според оценките на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) до този момент дейността на борсата от гледна точка на опити за манипулация на цени и като цяло на пазара е съвсем нормална и прозрачна.
Но проблеми има и те са свързани основно с модела на работа - „ден напред“. По тази причина и търгуваните обеми на пода на енергийната борса са все още минимални – около 6-7 хил. мегаватчаса на денонощие, съобщи за Investor.bg председателят на енергийния регулатор Иван Иванов.
Той обаче очаква ситуацията да се нормализира със старта на втория сегмент на борсовата търговия, а именно – възможността да бъдат сключвани двустранни договори. Така на борсата ще излязат допълнителни количества електроенергия от големите производители – АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток“ 2, НЕК и други, а от другата страна ще застанат и големите индустриални потребители.
„Тогава ще се договарят много по-големи количества електроенергия и цената, която ще се реализира, ще бъде наистина най-близко до пазарната цена, защото ще отразява реалната цена на електроенергията“, убеден е Иванов.
Той посочи още, че като нормативна база за старта на двустранното договаряне на борсата е направено. Предварителните заявки бяха, че този сегмент на борсовата търговия трябва да започне на 1 юли. Има известно забавяне, но по думите на Иванов двустранната търговия ще започне буквално до няколко дни.
Проблемът с недостатъчните количества на електроенергията на борсата може да бъде решен и с излизането на производителите на зелена енергия на пазара от есента. С промените в законодателството те вече имат определени количества електроенергия, изчислени от КЕВР, които Националната електрическа компания (НЕК) да изкупува при преференциални цени.
В предишни години тези количества се изчерпваха около септември и оттогава до края на годината електроенергията на производителите от възобновяеми източници можеше да се изкупува от НЕК по цени за излишък, тоест значително по-ниска от преференциалната и от достигнатата на свободния пазар.
По тази причина и за тези производители излизането на борсата би било една добра опция. За тях проблем ще бъде опцията за търговия „ден напред“, защото е трудно да се прогнозира производството, но вариантът с продажбата на цена по излишък също ще е губещ за тях.
Излизането на битовите потребители на свободния пазар също може да бъде катализатор на борсовата търговия. Тяхното потребление е по-трудно за прогнозиране и прогнозата на енергийния регулатор е балансиращите групи да се опитат да компенсират прогнозния небаланс на борсата.
Данните за дейността на борсовия оператор – Българска независима енергийна борса, не са еднозначни. През първите месеци от работата на борсата има достигнати включително и нулеви цени на електроенергията, а една от най-високите е почти 180 лева за мегаватчас.
Борсата стартира с 18 участници, като през следващите месеци се присъединяват още 11 (до април), но има и леко свиване на търгуваните обеми.
Едно от най-сериозните предизвикателства, с които борсовият оператор обаче трябва да се справи в следващите месеци, обаче е недоверието на търговските участници към борсовия пазар. Това е записано в доклад на КЕВР за дейността на борсата, изпратен до Народното събрание. Причината за това недоверие е „шоковото“ повишаване на цените при повишено търсене на електроенергия.
Причината за това се крие във факта, че производителите от групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) не повишават цената си плавно, следвайки кривата на търсенето или цените в съседните пазарни зони. Те увеличават рязко цената, за да могат да компенсират загуби от максималните цени за задължителните обеми, които холдингът трябва да доставя на борсата, съгласно поетите пред ЕК ангажименти.
Оценката на търговците на електроенергия за работата на борсата пък е, че тя все още е много зависима от поведението на крайните потребители. Продажбите, осъществени на борсата са едва около 4% от брутното потребление в страната, посочват от Асоциация "Свободен енергиен пазар". За тях ситуацията в момента превръща именно търговците в буфер за всички финансови рискове и намалява тяхната конкурентоспособност.
Надеждата е увеличената ликвидност на борсата да успее да се справи с констатираните изкривявания досега, а стартът на платформата за двустранна търговия е най-вероятният катализатор за това в следващите месеци.


"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Роботите в складовете вече не са лукс, а необходимост заради липсата на кадри
Безпрецедентно решение на ООН за геноцида в Мианмар ще има глобални последици
Вдигане на лихвите от Фед с 0,5 процентни пункта би било безразсъдно
Великобритания и ЕС затоплят отношенията си с три ключови споразумения
Amazon губи ролята си на лидер в корпоративната климатична политика
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Ford отбеляза първата си победа със специален Mustang GTD
Стачка спря производството на Audi и BMW в Германия
Старото Ferrari на Джеръми Кларксън записа рекорд на търг
Този шофьорски навик съсипва двигателя
Жена уби 94-годишните си родители с инсулин, очакват я две доживотни присъди
Новите правила и социалните мрежи: Ще бъдат ли защитени децата?
Асен Василев отрече нова сглобка с Румен Радев: Следваме методично целите си
Москва отговори на обвиненията в шпионаж срещу руски риболовни кораби
За Украйна изборите във Франция ще имат по-голямо значение от тези в САЩ
преди 10 години Ми пазар голям - като не искат скокове да си купят от другаде. отговор Сигнализирай за неуместен коментар