Повече хаос, по-малко удовлетвореност – здравеопазването през 2016 г.

Именно скандалният пръстов идентификатор за влизане в болница, обаче, обра критиките и на съсловието, и на обществото. Замислен като механизъм за контрол на разходите за здраве, идентификаторът мина през множество перипетии, включително съдебни, но в крайна сметка е факт от началото на ноември. Дали ще бъде отменен от бъдещото ново мнозинство в следващия парламент е отворен въпрос, макар и вече да бяха дадени заявки за отмяната му.

Лекарствата – нови регулации и ценови натиск

Единственото сигурно явление през годината за лекарствения пазар остана масовото изтегляне на медикаменти на фона на постоянно никнещи лекарствени регулации и ценови натиск.

По отношение на лекарствената политика поправка, която остана от „реформата Москов“ се оказа тази за отстъпките от фармацевтичната индустрия към здравната каса (поради незавършения мандат на правителството, бел. авт.). В надиграването с индустрията Москов успя да направи пробив и така годината приключва с около 100 млн. лева повече в здравния фонд само от отстъпки на фарма компаниите.

Буквално в последните дни от календарната година скандал предизвика мощната обществена поръчка за 1,2 млрд. лева за медикаменти за болниците чрез централизирано договаряне и електронен търг. Самият търг е пред провал заради нисък интерес от страна на лечебни заведения и доставчици. Индустрията се обедини и поиска преразглеждането му.

Междувременно отпадна т. нар ценови коридор - фиксираният таван на доплащане за лекарства в аптеките. Поправката за въвеждане на генеричното заместване замръзва заради подадената оставка, а вероятно ще замръзнат и стъпките в посока общо договаряне на цени на лекарствата на ниво Европейски съюз.

Регулациите не приключват дотук. С поправки в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се стига до нов вид управление на лекарствения пазар чрез създаване на държавно търговско дружество за осигуряване на липсващи на пазара медикаменти.

Поискано бе и затягане на режима за изписване на иновативни лекарства в болниците, както и нов рестриктивен подход към изписването на биологичните терапии.

Като положителна стъпка беше приветствано въвеждането на системата за Оценка на здравните технологии (ОЗТ). 

Фармацевтичната индустрия подкрепя въвеждането на ОЗТ в България, защото този механизъм информира за ползите от дадена нова терапия и подпомага здравните власти при взимането на решение за заплащането на терапиите от обществения фонд. Иновациите обаче винаги изискват допълнителен ресурс, за който следва да се търсят нови механизми.