По-важното от миналата седмица

Ерозоната и Европа

След парламентарните избори в Италия все още не е ясно кои партии ще образуват  правителство. Нито дясноцентристкият, нито левоцентристкият алианс имат мнозинство. Движението „Пет звезди“ (M5S), което стана най-силната партия с 33% от гласовете, обяви предложенията си за икономическа политика на други партии, за да подготви пътя за формиране на правителство. Те могат да бъдат включени в многогодишния бюджет, който сегашното правителство трябва да представи до началото на април. Малко преди изборите движението се отказа от поддържаното от години принципно отхвърляне на участие в коалиция.

Според материал на германското списание Spiegel германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон все пак няма да представят съвместни предложения за реформиране на еврозоната на срещата на върха на ЕС в края на март. Като причина за отмяната на досегашния план германските представители са посочили, че служителите на федералното правителство са нямали време по време на коалиционните преговори да мислятт и за бъдещето на еврозоната.

Броят на свободните работни места в Германия е достигнал нов връх според Института за изследване на заетостта (IAB). Съответно през последното тримесечие на 2017 г. e имаlo малко под 1,2 милиона незаети работни места, което е с 128 000 повече в сравнение със същия период на предходната година.

Германия

Управителният съвет на ЕЦБ следва препоръката на Европейския съвет и няма „никакви възражения срещу избора на испанеца Луис де Гуиндос за наследник на позицията на вицепрезидент на ЕЦБ Витор Констансио. Държавните и правителствени ръководители на ЕС ще вземат решение за позицията си на срещата на високо равнище в края на март.

В рамките на корупционната афера с участието на управителя на латвийската централна банка Илмарс Римшевич ЕЦБ предаде случая на Съда на европейската общност. Мерките, предприети от властите в балтийската страна, ще бъдат преразгледани за това дали отговарят на законодателството на ЕС, каза президентът на ЕЦБ Марио Драги. Римшевич е заподозрян, че е изисквал подкупи в размер на до 100 000 евро. По време на разследването той трябваше да подаде оставка от поста си като шеф на централната банка в Латвия.

ЕС отхвърли плана, предложен от правителството на Обединеното кралство, за отношенията след Brexit. За разлика от това, което Великобритания иска, ЕС настоява да се сключи само конвенционално търговско споразумение. Дълбочината на бъдещите отношения също ще е ограничена, защото британците искат да се сбогуват след излизането си от ЕС и с вътрешния пазар и митническия съюз. Не е възможен какъвто и да е ограничен достъп до единния пазар за отделни браншове. Британското правителство има за цел доставчиците на финансови услуги в Обединеното кралство да могат да работят свободно със страните от ЕС след Brexit, както беше досега.

Протестиращи

Европейската комисия представи план за действие за финансиране на устойчив растеж. В него тя заключава, че ЕС трябва да инвестира допълнителни 180 млрд. евро, за да постигне климатичните си цели до 2030 г. Предложенията включват класификационна система за определяне на зелени инвестиции и вид екомаркировка за инвестиционни обекти („зелени облигации" и т.н.). Освен това се обсъждат задълженията на инвестиционните консултанти и коригирането на капиталовите изисквания за банките. Комисията възнамерява да внесе конкретни законодателни предложения през следващите месеци.

По повод представянето на рутинните доклади за страните еврокомисарят Пиер Московиси, който също така отговаря и за данъчните въпроси, критикува данъчната политика на седем страни от ЕС. В Белгия, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Унгария и Кипър действащото законодателство давало на компаниите място за "агресивно данъчно планиране". Данъчните мерки били предназначени да привличат международни корпорации и също така подкопават конкуренти и в рамките на ЕС. От тази негова присъда засега няма да произтекат конкретни последствия за страните.

През следващата седмица финансовите министри на ЕС възнамеряват да коригират своя черен списък на данъчните убежища (за страни извън ЕС). С Бахамите, американските Вирджински острови и Сейнт Китс и Невис се очаква да бъдат включени три държави, които бяха пострадали от опустошителни бури през есента на 2017 г. и следователно тяхната оценка първоначално бе прекратена. За разлика от тях, Бахрейн, Маршаловите острови и Сейнт Лусия трябва да бъдат извадени от списъка, защото тези държави са поели съответните ангажименти да направят повече, за да предотвратят укриването на данъци.

Съдът на Европейските общности счита, че една клауза за арбитраж в споразумение за защита на инвестициите е незаконна. Съгласно решението правото на ЕС се прилага в единния пазар на ЕС, поради което само обикновените съдилища могат да решават такива спорове. Следователно арбитражните съдилища не биха могли да бъдат квалифицирани като съдилища на държава членка въз основа на договорите на ЕС. Конкретният казус касае споразумение за защита на инвестициите между Словакия и Нидерландия. Понастоящем има около 200 такива споразумения между различни държави от ЕС. Споразуменията за свободна търговия между ЕС и трети държави (напр. Ceta) не са пряко засегнати от решението. Решението може да има сериозни последици и за България на фона на пет арбитражни дела, които в момента се водят срещу страната ни (анализ вижте тук).

Европейската комисия стартира дело за установяване на нарушение срещу Обединеното кралство, като поиска възстановяването на приходи в размер на 2,7 млрд. евро зарадо митнически измами. Агенцията на ЕС за измами OLAF разкри през миналата година, че Островът е внасял китайски текстил и обувки под стойността им. Съгласно законодателството на ЕС обаче държавите членки на ЕС са задължени да налагат мита върху вноса от трети държави и да прехвърлят тези ставки до голяма степен на ЕС, което Обединеното кралство не е направило.