Пандемията отвори пътя към трансформация на труда у нас

„Нагласата сега е да се спасят работните места, докато си отиде пандемията, а после всичко продължава по същия начин. Истината е, че преди 12 години нищо не беше същото и анализите показаха, че всички компании, отрасли и държави, които преодоляха кризата, започнаха да произвеждат повече и го направиха с по-малко и с по-квалифицирани работници. Смениха се много технологии, закриха се много нискоквалифицирани работини места и това беше печеливш вариант“, коментира Иван Нейков.

Той допълни, че държавните мерки за подкрепа са в грешна посока - тяхното послание е да не се съкращават работни места, защото ще дойде моментът, когато кризата ще отмине и нещата ще си дойдат по местата. По думите му стимулите трябваше да са други – да използваме времето в кризата, за да увеличим капацитета на работната сила.

„Няма нито една мярка за подкрепа, която да насърчава работадателите да инвестират в квалификацията на работниците. Няма стъпка към запълването на едно от най-големите бели петна в зоната между образованието и труда – професионалното ориентиране, което променя капацитета на работната сила. За да има смисъл държавната подкрепа, трябваше мерките да са насочени към запазване на заетостта при работодатели, които инвестират в хората, а не просто запазват работното място“, коментира Нейков.

„Онези предприемачи, които инвестират в квалификация на работната сила и добрите условия на труд, ще излязат по-конкурентоспособни от кризата“, обобщи той.

Бъдещето на труда след COVID

В разгара на пандемията светът вече се пита какво е бъдещето на работната среда, как ще се развиват талантите и как ще протичат трудовите процеси в новата реалност.

Възстановяването на трудовия пазар няма да е лесно, едва ли ще говорим дори за връщане към предкризисните нива в следващите няколко години, смята Адриан Николов. За него положително ще е, ако действително сме започнали трансформация към по-издръжлив пазар на труда. Може би след края на пандемията трудовият пазар у нас ще се завърне към един малко по-здравословен микс, смята икономистът. 

Ще отпадат някои остарели форми на работа – например осемчасовият работен ден, който може би се удължава, начините на извършване на определени дейности, защото без съмнение автоматизацията и роботите са бъдещето. Новата реалност изисква да се работи по-бързо и по-прецизно. И тук дигиталните решения са важни, но човекът като фактор остава допълнение към машината, без което машината няма да е ефективна, допълва Надя Василева.

Тя обобщи, че за да се адаптира трудовият пазар към новата реалност, в бъдеще ще се наложи преквалифиция, тотална смяна на специализацията и непрекъснато учене. Работата с компютър, добрата интернет връзка, дигиталните умения и интелигентните устройства ще стават все по-важни наред с меките умения. Пандемията по-скоро ускорява тези процеси.

Безпрецедентната криза катализира някои промени на българския трудов пазар, които щяха да се случват мъчително бавно години наред. Парадоксално или не, COVID пандемията отвори път за модерна трансформация на трудовия пазар у нас - ускори дигитализацията на работните процеси, показа нуждата от постоянни инвестиции в умения и таланти, а тази трансформация ще тласне бизнеса напред.