Пандемията отвори пътя към трансформация на труда у нас

Курс към гъвкави форми на труд

Коронакризата твърдо зададе курса към прилагането на гъвкави работни практики – нещо, в което България изостава драматично. Дистанционна работа, диференцирани работни часове, специални условия за служители с малки деца са само част от новите посоки, в които трябва да инвестират компаниите, за да развиват талантите си и да останат конкурентоспособни на вече променения свят на трудовия пазар.

Безспорно пандемията е мощен катализатор за реализиране на необходимостта от гъвкавост в работния процес. Целият свят приложи гъвкави форми на работа. Една четвърт от фирмите в България са въвели гъвкави условия на труд по време на COVID пандемията. Същият процент от компаниите възнамеряват тази политика да остане за постоянно и след здравната криза. Прогнозите са, че дистанционно ще работят средно 50% от служителите и след пандемията. Това са част от изводите от специално проучване на „Мърсър България“, проведено заради COVID пандемията, в което участват 176 компании. 

„Със сигурност пандемията промени пазара по отношение на нагласите към работните процеси. Ако до март само 37% от компаниите позволяваха дистанционна работа, вследствие на пандемията към днешна дата процентът вече е 57%. В световен мащаб очакването е, че при 42% от компаниите поне половината персонал ще работи дистанционно в дългосрочен план“, посочи в коментар Стела Юлзари от „Мърсър България“.

„Всъщност никой не е предполагал допреди девет месеца, че със сигурност ще оцелеят компаниите, които могат да извършват дейността си отдалечено от офиса. Това е новата нормалност и явлението ще се среща все повече“, отбеляза Надя Василева.

Дистанционната работа, част от дигиталната трансформация

Под натиска на здравната криза работата престана да се възприема като място, тя е дейност, която може да се извърши отвсякъде при определени условия. Някои предприемачи (близо една четвърт) „прогледнаха“, че част от работните места могат да функционират и дистанционно – нещо, което беше абсолютно немислимо преди пандемията, въпреки че тази опция съществува в трудовия кодекс у нас повече от 10 години.

„Пандемията показа, че има няколко отрасъла, кото са готови да преминат изцяло на дистанционна работа и това по никакъв начин не им повлиява за модела на работа – секторът на услугите, цифровият сектор. Разбира се, има сектори, които не биха могли да излязат от стандартния модел“, коментира Иван Нейков.

„Със сигурност резкият скок към работата от разстояние е бил доста отрезвяващ за много мениджъри, които видяха, че голяма част от работниците са продуктивни, колкото и преди. Досегашната привилегия вече ще е по-скоро нормалност, която всеки би очаквал, ако е принципно възможно“, смята и икономистът Адриян Николов.

Дигитализацията налага преосмислянето на трудовото ни законодателство. „Не можем да продължим в дигиталния свят с аналогово законодателство. Нужни са по-адекватни правила и за търсещите, и за предлагащите работа“, отбеляза Надя Василева.

Време за укрепване на работната сила

Глобалната пандемия постави нови изисквания пред служители и работодатели. Наред с дигитализацията и работата от разстояние, инвестициията в квалификацията на работещите е другият елемент от мащабната трансформация на трудовите процеси, които бяха стимулирани от настоящата здравна криза. Някои компании поеха пътя на ускорена трансформация на работните места, както и на инвестицията в обучения.

Според Иван Нейков обаче делът на тези фирми е сравнително ограничен. Дали сме си взели поуките от финансовата криза от 2008-2009 година, попита той. „Изводът от тази криза беше, че се промениха изискванията към работната сила, а сега под въпрос стои опцията да използваме „времето на пандемията“ за надграждане на знанията и уменията на човешките русурси, отбеляза експертът. Според него сме напът да „изпуснем някои шансове, които ни дава пандемията именно в тази посока“.