ИПИ: Фискалната позиция – по-добра от общото мнение

Дебатите около държавния бюджет са изключително оживени още от миналата година -  резултат от неясния ефект от пандемията и разходите за изцяло нови и неприлагани социално-икономическите мерки за справянето с последствията от нея - но в края на годината стават още по-нажежени заради предстоящите тогава парламентарни избори през 2021 г., пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Дебатът остава централен както преди, така и след миналите избори, а предвид предстоящите предсрочни такива, се очертава да се води през цялата година. През последните месеци преобладават основно политически оценки за фискалното състояние на страната, но от данните за първите три месеца, както и предварителни данни за април, вече може да се даде малко по-ясна оценка на ситуацията.

Консолидираната фискална рамка за 2021 г. е планирана с дефицит от малко под 4,9 млрд. лв.*, който не е равномерно разпределен през годината, т.е. в някои периоди ще е по-висок, а в други – по-нисък. Дефицитът за първите три месеца на годината е 619 млн. лв., което е резултат от основно от по-високи субсидии за бизнеса, социални разходи (включително – пенсии) и увеличение на доходите в бюджетния сектор. На първи поглед увеличението изглежда стряскащо, но трябва да се има предвид, че тези разходи липсват през първите три месеца на предходната година, т.е. има чисто статистически ефект. Той следва да започне да намалява от средата на годината, когато влизат в сила:

-схемата за запазване на работни места 60/40 (във всичките ѝ разновидности);

-увеличение на минималната пенсия до 300 лева от януари и отпускане на „еднократни“ месечни добавки към пенсиите от 50 лв.**;

-увеличават се някои социални разходи;

-отпускат се добавки към възнагражденията на работещите на първа линия.

Ако има уловка тук, тя е че различните мерки се предвижда да действат за различен период от време, но за не повече от половин година, тъй като ефектът от пандемията започва да отшумява, темповете на ваксинация набират скорост и прогнозата е икономическият и социален живот да се нормализира. От фискална гледна точка това е напълно разумно.

От политическа гледна точка обаче е много трудно да се отнемат социални и икономически придобивки, което прехвърля отговорността за това решение върху новото правителство. С други думи – нормално е тези мерки да са бюджетирани до средата на годината, тъй като е нормално да започнат да отпадат при възстановяване на стопанската активност и овладяване на здравната криза, както вече сме писали (тук). С политическо решение обаче могат да бъдат удължени, независимо дали е разумно или не, което налага прекрояване на настоящия бюджет, включително чрез евентуалната му актуализация. За цялата година е предвидено увеличение на разходите, без вноската в бюджета на ЕС, в размер на 4,5 млрд. лв., а до април увеличението е 3,3 млрд. лв.

Не трябва да се забравя и че тази и следващата година приключва периодът за разплащане по европейски програми, което означава повече капиталови разходи, при които вече се наблюдава стабилен ръст през първите три месеца. Това ще е голяма разлика на фона на миналогодишните анемични публични инвестиции и ще окаже допълнителен натиск върху националния бюджет, тъй като са свързани със съфинансиране. По същият начин през 2014 г. голяма част от консолидирания дефицит се дължи на съфинансиране по европейски проекти, а през 2015 г. то обяснява почти целия консолидиран дефицит.

По-интересната история тази година идва от страната на приходите и цялостната икономическа активност, която засега изглежда по-добра от прогнозата, на която е базиран бюджетът за 2021 г. За цялата година е предвидено увеличение на консолидираните приходи с 3,3 млрд. лв., от които над 2 млрд. само от данъчни и неданъчни приходи. Предварителните данни за април сочат, че увеличението на данъчните и неданъчните приходи е 2,3 млрд. лв. Голяма част от доброто представяне на приходите се дължи на постъпилите 660 млн. лв. от концесията на Летище София (които са предвидени и в бюджетната рамка), но дори и без тях през април се очаква бюджетен излишък от близо 75 млн. лв.

Представянето на големите приходни групи до март месец също изпраща оптимистично послание. При постъпленията от ДДС се очаква годишно превишение над изпълнението за 2020 г. от 199 млн. лв., а за първите три месеца то е близо 186 млн. лв., т.е. още през априлще надхвърлят годишната прогноза. При постъпленията от данък върху доходите на физическите лица се очаква ръст от 266 млн. лв., а за първите три месеца той е 117 млн. лв., т.е. може да се очаква целта да се постигне още през лятото. При приходите от акцизи и корпоративен подоходен данък се очаква ръст от съответно 136 млн. лв. и 19 млн. лв., но за първите три месеца се наблюдават спадове от съответно 115 млн. лв. и 166 млн. лв.

Трябва да се има предвид обаче, че приходите от акцизи не са регулярни и зависят от субективни фактори, а крайният срок за внася на корпоративен данък за миналата година е удължен от март до юни, така че по-пълна оценка за тях може да се направи тогава. При осигуровки се очаква увеличение от 611 млн. лв., а за първите три месеца то е 179 млн. лв. Ако събираемостта продължи със същите темпове (макар че постъпленията през последните три месеца са значително по-високи от средните за годината) превишението ще е от над 100 млн. лв.

Към това се прибавя и излязлата през седмицата Пролетна икономическа прогноза на ЕК, която предвижда реален ръст на БВП на България през 2021 от 3,5%, докато бюджетът е базиран на икономически ръст от 2,5%. ЕК очаква безработица от 4,8%, докато в бюджета прогнозата е за 5,2%. Въпреки че комисията прогнозира по-ниска инфлация, вече се наблюдава сериозно увеличение на международните цени на енергийните ресурси и храни. Всичко това ще има положителен ефект върху бюджетните приходите. Заедно с това остава възможност за финансиране на част от разходите по линия на Плана за възстановяване и развитие, постъпления от който може да се очакват през втората половина на годината.

Всичко това означава, че фискалната перспектива за следващите месеци е сравнително добра, – поне с оглед на доста по-черните прогнози от есента и зимата. Именно тук се крие и големият риск – в момента, в който стане ясно, че има фискално пространство, веднага се намират идеи за допълнителни разходи, независимо дали са за удължаване на антикризисни разходи, на разходи, които се наричат антикризисни, но в действителност нямат нищо общо с пандемията или кризата заради нея, или на изцяло нови (и често – безумни) такива.

През последните два месеца се нагледахме на своеобразно надцакване за допълнителни разходи за социални помощи, помощи за бизнеса, данъчни облекчения и т.н. В условия на нестабилна политическа обстановка или много „шарен“ парламент стимулите за безотговорен популизъм се увеличават, а резултатите от това са лесно видими в съседна Румъния – огромни бюджетни дефицити, висока инфлация и стагниращ пазар на труда.

Кризата е идеално време за реформи, ако политиците успеят до погледнат малко по-напред в бъдещето от следващите избори, които в нашия случай са след два месеца. Трудно е да си представим, че само за няколко месеца планираният дефицит от 4,9 млрд. лв. за 2021 г. може да бъде намален наполовина, но могат да бъдат поставени основите за дългосрочни реформи, насочени към по-висока събираемост на приходите, по-ефективни публични разходи и по-добра бизнес среда, която да повиши потенциала за растеж.

По този начин бюджетният дефицит може  да бъде намален през следващата година, когато се очаква икономиката да достигне предкризисните си нива, а през 2023 г. вече да е балансиран или дори с лек излишък. Разбира се, това няма как да се случи, ако политиците отказват да правят реформи в криза, защото е трудно, а в останалото време – защото икономиката върви добре и има достатъчно приходи.

* Бюджетът се планира на касова основа, която не трябва да се бърка с начислената основа, използвана в стратегически документи, които се изпращат до Европейската комисия, например Конвергентната програма, или оценки и прогнози на ЕК, които използват същата методология

** Първоначално помощите са за периода август-октомври 2020 г., но после срокът е удължен до края на годината, до март 2021 г., до април и май, а по последна информация – до края на управлението на служебния кабинет