България и Румъния най-обещаващи пазари за вятърна енергия в ЕС

Стабилни вятърни потоци, щедри субсидии и наличие на отворен, незает сектор са факторите, привличащи инвеститорите в проекти за вятърна енергия към България и Румъния, което превърна двете страни в най-обещаващите пазари в Европейския съюз (ЕС), казват анализатори, цитирани от британското издание Guardian.

Въпреки това не всички планирани проекти ще бъдат реализирани поради опасения от бюрократични трудности, ограничен капацитет на електроразпределителните мрежи, съчетани с трудностите, предизвикани от кредитната криза, която принуждава много компании да намаляват инвестициите си, пише изданието.

Чешкият енергиен гигант CEZ вече изгражда един от най-големите вятърни паркове в Европа в рамките на проект в Румъния на стойност 1,1 млрд. евро.

Проекти с мощност хиляди мегавати и милиарди евро бяха обявени от големите европейски компании в сектора като португалската EDP и испанската Iberdrola Renovables в Румъния, както и в България от японската Mitsubishi Corp, швейцарската Alpiq и американската AES Corp.

„Когато България и Румъния се присъединиха към ЕС, интересът към тях се покачи, защото изведнъж в полезрението на инвеститорите се появиха нови страни с нискорисков профил“, казва Малина Струмина, анализатор от British Emerging Energy Consulting.

„Пазарите в Европа станаха много наситени и всеки започна да търси нови територии, които все още не са заети от хиляди проекти.“

Въпреки това опасенията за двете най-бедни страни членки на ЕС все още продължават да помрачават интереса на инвеститорите, които са спирани от липсата на достатъчна прозрачност и тежката бюрокрация.

Наред с това както в Румъния, така и в България съществуват проблеми с присъединяването на новите вятърни централи към националната електрическа мрежа, чиито нужди далеч надхвърлят настоящия капацитет.

„Всъщност в Румъния все още никой не е построил вятърна централа. Много се говори за някои големи проекти, които се реализират, но няма много добри практики, от които да се учиш“, казва Чарли Ходжис, анализатор от New Energy Finance.

Инвеститорите са привлечени от черноморските страни, където те срещат благоразположени правителства, гледащи с добро око на възобновяемата енергия, която ще ги приближи към изискванията на ЕС и ще подмени старата енергийна инфраструктура, останала от времето на комунизма, пише изданието.

„Румъния е един от най-малко развитите и на теория най-привлекателните развиващи се пазари в целия свят“, казва Ходжис.

В България общият капацитет на заплануваните проекти за възобновяема енергия, включително вятърна, слънчева, водна и енергия от биомаса е 8 000 мегавата. Българското правителство стимулира енергийните проекти, като изплаща субсидии на киловатчас.

Наред с това България има предимство предвид това, че валутата й е с фиксиран курс, което защитава инвеститорите от волатилността на други развиващи се пазари.

Източна Европа, която разчита главно на твърдо гориво и ядрена енергия за производството на електричество, изостава значително в сравнение със западноевропейските страни в изпълнението на директивите на ЕС в областта на възобновяемата енергия.

Целта на блока е до 2020 г. 20% от енергията да се генерира от възобновяеми източници в сравнение с под 10% сега. Наред с това ЕС цели да намали зависимостта си от руските доставки на газ, особено след проблемите между Русия и Украйна тази година.

Полша има най-голям капацитет за вятърна енергия от всички източноевропейски членки с 472 мегавата, но анализаторите казват, че инвеститорите търсят възможности още по на изток, където възвръщаемостта за първите на пазара проекти е по-голяма.

България вече изпревари Чехия, като се нареди на второ място в региона с инсталиран капацитет от 158 мегавата. Към края на 2008 г. Румъния разполагаше едва с 10 мегавата капацитет, но от Икономическото министерство очакват той да се увеличи до 150 мегавата до края на годината.