Обществените поръчки в здравеопазването – правила без справедливост?

Обществените поръчки често стават повод за съмнения относно начина им на провеждане, като такива има не само относно решенията в държавната администрация, но и в системата на здравеопазването. Последният разразил се скандал, довел до оставката на здравния министър Божидар Нанев, беше свързан с договор за ваксини с Рош България, който според разследващите прокурори е неизгоден.

Прехвърляйки се от ниво министерство към ниво отделна болница, анализатори обаче прозират доста по-широк коридор за схеми и договорки, без участието на някои от заинтересованите страни, особено що се отнася до усвояване средствата за капиталови разходи в здравеопазването.

Според представители на болниците възложители на обществени поръчки фирмите доставчици прилагат огромен натиск непосредствено върху лечебните заведения, като тежестта се разпределя от по-малките през средно големите, до болниците с национално значение, а способите за упражняване на този натиск са най-разнообразни.

Според Снежана Кондева, заместник-директор на университетска болница, най-податливи на този тип натиск са малките болници, тъй като опасността поръчката да бъде обжалвана и отложена във времето е с по-тежки последствия от това, доставената стока да бъде некачествена.

По думите й доставчиците на апаратура използват малките болници като заден двор за рециклирани апарати, доставчиците на медицински консумативи предлагат изключително китайска и корейска стока, а интересът на доставчиците на лекарства поради незадоволителните количества не е голям.

Въздейства се за изработване на документация за обществена поръчка от отворен тип – могат да участват всички фирми независими от това дали имат опит, финансов и технически ресурс за изпълнението, както и с какво качество са стоките, предмет на поръчката, посочва тя. Опасността при такава документация с обща спецификация е възложителите да се сдобият с „домат” вместо с исканата от тях ябълка само защото описанието на предмета на поръчката е „храна с обла форма и червен цвят”. Това е пазарната ниша на дребните доставчици и в повечето случаи става въпрос за пряко договаряне и нагласяване на комплексната оценка, коментира Кондева.

По думите й при средно големите лечебни заведения натискът пък се концентрира върху дискриминиращи за конкуренцията показатели, на които повечето фирми не отговарят и се отстраняват от участие в обществената поръчка. На това равнище, особено при договорите за строителство, действа формулата на единствения участник, смята Кондева.

Най-голямата сила на натиска се съсредоточва върху възложителите в областните, националните и университетските болници, посочва тя:

„Тук решенията се вземат извън самите болници. Пазарът е разпределен между големите фирми, които знаят преди възложителите колко капиталови разходи ще има по сметките и за какво ще трябва да плащат болниците. Фирмите си калкулират по този начин свръхпечалба – разпространяват спецификации на стоки, услуги и строителство от ниския ценови сегмент, а офертите им естествено са като за най-високия. Така осигурените от държавния бюджет средства по договорените на най-високо политическо равнище доставки за определени болници се усвояват напълно”, обяснява Кондева.

Възложителите, които не се съобразяват с частния интерес в здравеопазването, трябва да се справят с натиска от втора степен или със системата за обжалване на обществените поръчки, коментира тя. За всички възложители, преодолели двустепенното напрежение, се осигурява изолатор, в който действа най-вече принципът на „капката” – ако си жаден, т.е. ако искаш модернизиране и обновяване на болницата, дори и на много по-висока цена, отколкото реално това струва, трябва да приемеш условията.

Снежана Кондева смята обаче, че в настоящия момент порочният кръг от неблагоприятното въздействие на фирмите и неадекватната реакция на възложителите в здравеопазването няма да се прекъсне по обективни причини. Финансовата криза и ограничените бюджетни средства могат само да намалят размерите на нерегламенираното преразпределение в здравеопазването, но не и да го премахнат, смята тя.