Девалвацията на юана - нож с две остриета

Оставяйки валутата си да се обезцени, Китай отвори нов фронт в търговската война срещу Вашингтон, който може да намали последиците от американските наказателни мита, но и крие риск да сложи прът в колелото на икономиката, която и без това губи скорост.

Китайската валута в понеделник мина под символичния праг от 7 юана за 1 долар - най-ниското си равнище от 11 години. Съединените щати отвърнаха на удара, като обвиниха официално Пекин, че манипулира своята валута. Обвинението бе отхвърлено от китайската централна банка, която фиксира всеки ден курса на юана спрямо долара.

Пекин "категорично не приема" тези обвинения. "Американската страна не взе предвид фактите и определи по неразумен начин Китай за валутен манипулатор", реагира институцията в комюнике.

Предния ден управителят на китайската централна банка И Ган заяви, че страната "няма да се впусне в конкурентна девалвация" и "няма да използва обменните курсове. . . за да се изправи срещу външните проблеми като търговските разногласия". Китайската централна банка "се ангажира да поддържа обменния курс на юана на разумно и  стабилно равнище", каза той.

Някои анализатори обаче са на мнение, че Пекин би могъл да остави своята валута да се обезцени още повече, пише в цитиран от БТА анализ за AFP Себастиен Рикси.

Изтичане на капитали

Китай "е готов да толерира едно ново обезценяване на юана на фона на ескалирането на търговските напрежения със Съединените щати", подчертава икономистът Бо Чжуан от консултантската компания TS Lombard.

Пекин, който контролира плътно валутата си, фиксира всеки ден обменен курс, от който разрешава отклонение от около 2%.

Във вторник този курс бе фиксиран на 6,9683 юана за 1 долар - с 0,66% по-нисък от предходния ден. Това е най-ниското равнище на китайската валута от май 2008 година. Малко преди 16 ч. местно време във вторник (11 ч. българско време) 1 долар се разменяше за 7,0681 юана на офшорния пазар.

Това рязко понижение е "очевидният резултат от една активна намеса" на централната банка с цел благоприятстване на китайския износ и намаляване на последиците от повишаването на американските мита върху китайските стоки, коментира Бо.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп в четвъртък възобнови търговската война срещу Пекин, обявявайки намерението си да разпростре допълнителните мита върху почти целия внос от Китай от 1 септември.

Само че дори едно силно обезценяване на юана няма да може да компенсира напълно влиянието на търговската война, предупреждава икономистът Тао Ван от банка UBS. Стратегията за девалвиране би могла да се окаже контрапродуктивна за Пекин, който, тъкмо обратното, се стреми от 2015 година да стабилизира своята валута, за да предотврати изтичането на капитали.

Китайската централна банка "няма да остави юана да отслабне прекалено много", тъй като това би имало "тежки и дестабилизиращи последици за икономиката" в контекста на забавяне, предупреждава Стивън Инс, анализатор от специализираната компания за търговия с активи Vanguard Markets.

1 трилион долара

Едно понижаване на обменния курс води до оскъпяване на вноса, което ще принуди Пекин да плаща повече за внасяния от него петрол.

Икономическият растеж на Китай се забави през второто тримесечие на годината до 6,2% - най-ниското му равнище от най-малко 27 години.

В този контекст стабилността е приоритет за китайските власти с наближаването на една дата с голямо символно значение - 1 октомври, 70-ата годишнина от създаването на комунистически Китай.

Пекин "вероятно ще се опита да предотврати каквото и да било прекалено голямо понижаване или непостоянство на курса на юана, упражнявайки стриктен контрол върху капиталите", обяснява Марк Собъл, бивш служител на министерството на финансите на САЩ при републикански и демократически администрации.

За сметка на това Китай би могъл да засили натиска върху Съединените щати, намалявайки своята "планина" от американски държавни облигации, която е оценявана на повече от 1 трилион долара.

"Повечето хора не мислеха, че китайците ще използват валутното оръжие, а те го употребиха, с хирургична прецизност", отбелязва Стивън Роуч, изследовател от Йейлския университет, цитиран от агенция Bloomberg.

"Те обмислят и други опции и не може да бъде изключена тази с облигациите", предупреждава той, припомняйки, че Китай е най-големият кредитор на Съединените щати.
Пекин вече намали портфейла си от американски държавни облигации, който е на най-ниското си равнище от две години.