Европейски централни банкери спорят за повече гъвкавост за ЕЦБ

Президентът на централната банка на Естония Мадис Мюлер се изказа във вторник в подкрепа на повече гъвкавост по отношение на целевата инфлация на Европейската централна банка (ЕЦБ).

„Някои членове на Борда на директорите препоръчаха да има пространство около целта", каза Мюлер, цитиран от Ройтерс. „Мисля, че трябва да обсъдим това“, допълни той. ЕЦБ се стреми към инфлация от почти два процента, но тази цел не може да бъде постигната от пролетта на 2013 г. През ноември потребителските цени в еврозоната се повишиха с едва 1%. 

„Бихме могли да си представим, че  можем да се споразумеем за известна гъвкавост около тези два процента, може би повече от преди", заяви членът на Управителния съвет. Новият президент на ЕЦБ Кристин Лагард, която заема поста от ноември, обяви, че през новата година ще бъде извършен цялостен преглед на стратегията на банката. Очаква се именно инфлационната цел на банкерите да бъде в центъра на дискусията. Централната банка на еврозоната преразгледа за последно стратегията си за паричната политика преди 16 години.

Едно по-широко инфлационно пространство би дало на ЕЦБ повече парична свобода. Тогава не би ѝ се налагало да реагира незабавно, ако темповете на инфлация временно се отклонят от процентната цел.

Според ръководителя на централната банка на Финландия Оли Рен обаче ЕЦБ не възнамерява засега да се отдалечи от по-хлабавата парична политика на фона на слабата инфлация. Централната банка ще продължи да подкрепя икономиката, докато очакванията за инфлацията се върнат към целта на централната банка, заяви членът на Управителния съвет в Хелзинки във вторник. Ефектите от базисната инфлация, при която колебаещите се цени на енергия и храни са изключени,  също следва да бъдат отчетени, заяви обаче Рен.

Междувременно напускащият позицията си директор на ЕЦБ Беноа Кьоре продължава да защитава ултраекспанзионната парична политика на ЕЦБ през последните години. Преди всичко именно липсата на подкрепа от страните от еврозоната е била причина според него за това, че банкерите са посягали все по-сериозно в инструментариума си, пояснява той пред Liberation. „Политизирането на ЕЦБ е следствие от слабостта на политическия стълб на икономическия и паричен съюз“, пояснява той, давайки за пример Германия, където ЕЦБ бе обвинена, че е превишила границите на мандата си с ултрахлабавите си политики.

Но Kьоре обвинява за това преди всичко провалените усилия на политиците от еврозоната. Страните можели да провеждат желаната от тях икономическа политика - това е в същността на демокрацията, пояснява централният банкер. „Но при условие, че не застрашават съседите си", добави той. Ето защо по думите му те все пак трябва да спазват определени правила. „В действителност обаче страните обръщат малко внимание на тези правила“, заключава Кьоре. 

В този контекст французинът поднови призива си за общ бюджет за еврозоната. Докато няма такова нещо, ще стискаме палци и ще се надяваме да няма криза, казва той. Така че в крайна сметка много неща ще продължат да зависят от ЕЦБ: „Липсата на координация във фискалната област означава, че ние сме тези, които ще вършат работата“, казва той. Kьоре напуска Изпълнителния съвет на ЕЦБ в края на месеца след осем години.