2021 г. не изглежда толкова добра, колкото всички очакват

2020 година ще бъде запомнена с пандемията и големия икономически срив от затварянето. Но това не са събития, които светът не познава под една или друга форма. Зарази, войни, природни бедствия, кризи или балони в цените на активите са неизменна част от икономическата история. Това, което отличава миналата и вероятно тази година от всичко досега, са централните банки и монетизацията на трилиони нов държавен дълг. Правителствата заместиха загубените доходи, наляха пари във финансиране на компании и домакинства в затруднение. Те запазиха статуквото на глобалната икономика от 2019 г. и отложиха една тежка и вероятно неизбежна рецесия, пише в свой анализ Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на "Елана Трейдинг". 

За да разберем къде се намира светът в началото на тази година, не трябва да разглеждаме пандемията като промяна в глобалната икономика, а като събитие, което забърза процесите в нея.

В рамките на 2020 г. видяхме това, което вероятно щеше да се случи за три или дори за пет години

Отслабване на корпоративните печалби – тенденцията продължаваше вече две години, след като преминаха данъчните стимули на Тръмп. Все повече и повече компании не могат да генерират пари и имат нужда от заеми, за да продължават да работят. Евтиното и достъпно финансиране ги държи на пазара, но това не може да продължава вечно.

COVID-кризата стана причина за огромно увеличение на държавните разходи и дефицити. Това щеше да се случи при рецесия, но вероятно с по-малки мащаби. Централните банки увеличават балансите си, за да поддържат ниски лихви. В противен случай рискуват масови фалити.

Много технологични компании на практика спечелиха от работата от вкъщи и социалната изолация. Тези промени ще се окажат решаващи за нормата на печалба през следващите години, както и за оцеляването на компании от сектори като търговията на дребно или собствениците на търговски центрове. Структурните промени ще продължават още години, което означава по-бавно възстановяване на работните места.

Демографската ситуация в големите икономики е много лоша. Това се отразява на дългосрочния растеж, но има значение за нормата на спестяване и от там на възвръщаемостта на активите, когато все повече хора се пенсионират и високите им доходи преминат в използване на натрупаните им средства.

Тези фактори са дългосрочни, но COVID-кризата се отличава и с нещо друго. Тя е комбинация от спад на търсенето и на предлагането. Кризите досега се дължаха предимно на една от двете компоненти – петролен шок през 1974-75 г. или спад на търсенето, когато безработицата скочи през 2009 г., а хората бяха затрупани с дългове. Сега имаме и двете едновременно. Индустриалното производство намаля, а потребителското търсене се срина, защото много сектори спряха работа. Тази комбинация е нещо невиждано и може да бъде спряна само с огромните субсидии за фирми и безработни, които се направиха в световен мащаб.

Причините за оптимизъм

Ваксините срещу вируса се очаква да върнат глобалната икономика към нормалното към средата на годината. Засега има известно забавяне в процеса на ваксиниране в САЩ, но вероятно с течение на времето и с идването на пролетта ще започне отшумяване за заразата.

Икономическият ефект от отминаването на пандемията ще бъде осезаем. Потреблението и особено туризмът ще нараснат. Този сектор представлява 10% от световната икономика и ще усети бумът на отлаганите планове и на жаждата за пътуване. Трудно е да се каже кога, но най-късно през втората половина на годината ще видим икономическите ефекти от това.

„Синята вълна“ или управлението на Демократическата партия в САЩ, след като ще имат мнозинство и в Сената, ще означава повече стимули. 1-2 трилиона долара допълнителни харчове ще бъдат последвани и от други страни по света. Това може да се окаже разликата между продължаване на „статуквото“ и неизбежната рецесия през 2021 г. Част от тези стимули ще са насочени към продуктивни идеи като зелена икономика, но не бива да очакваме веднага резултат от тях. Централните банкери ще контролират все по-осезаемо пазарните лихвени проценти, така че да не допуснат повишаване на лихвеното бреме.

Какво означава рефлация?

Това е политиката на правителството и на централната банка, която има за цел да увеличи растежа като се наливат пари в икономиката и която води до ускоряване на инфлацията. Тя е добър период за пазара на акциите, но не и за държавните облигации, защото доходът по тях расте. Инвеститорите започват годината с очакванията, че тя ще премине именно под знака на рефлацията. Големите хедж фондове се позиционирани в тази посока и всеки изненадващ спад на пазара ще ги накара бързо да продават, за да ограничат загубите си от началото на годината.

Икономически рестарт?

Стигаме до най-важния момент в прогнозите за 2021 г. Дали направеното дотук е достатъчно, за да се осъществи рестарта на глобалната икономика? Или ще са необходими нови стимули? В първия случай ще видим растеж на индексите за годината, вероятно в рамките на 10-20% и високи коефициенти за оценка. Във втория, ще имаме периоди на силни корекции по подобие на септември и октомври миналата година, които да бъдат спрени от нови стимули преди пазарите и икономиката да отчетат възстановяване.

2021 започва с оптимизъм, с прогнози за 4% безработица до края на годината в САЩ и голяма част от инвеститорите, които са позиционирани към такъв сценарий. Считам, че е почти невъзможно да се предсказва как ще се подредят събитията към края на годината, но очаквам през февруари-март да има корекция на индексите и нови стимули. Пазарът ще си намери причината, независимо дали ще е покачването на доходността по облигациите, ръст на долара или прекомерната експозиция на инвеститорите в акции. Последните данни за заетостта също показват слабост, а европейската икономика остава затворена поне за месец.

Във всеки случай годината не изглежда толкова добра, колкото всички очакват да бъде и е задължително  инвестициите да бъдат предпазени.