Кои бяха големите изненади на финансовите пазари през 2020 г.?

През февруари едва ли някой би си помислил, че 2020 г. ще бъде една нормална, прилична инвестиционна година. Но това си е така: много класове активи успяха да компенсират напълно ценовия спад на световните финансови пазари от средата на февруари до средата на март. И то въпреки факта, че в момента се съобщава за много повече заразени от коронавируса, отколкото през пролетта, а общественият живот е драстично свит заради втората вълна блокади.

Но инвеститорите гледаха отрано напред. Те се надяват пандемията да бъде овладяна и икономиката да се възстанови. От една страна, ще помогнат пакетите помощи от централните банки и правителствата по света, оценявани на милиарди евро.

От друга страна, ваксинациите срещу коронавируса, които сега стартират в световен мащаб, дават нови надежди. Освен това ниските лихвени проценти в световен мащаб карат инвеститорите да погледнат към класове активи като акции, стоки и алтернативни инвестиции.

Резултатът: най-бързият ценови срив беше последван от най-бързото рали за всички времена на много пазари. За годината като цяло сравнително малко активи са на червено. Това включва инвестициите в петрол или на екзотични фондови пазари като Мавриций или Замбия. В Европа британският FTSE 100, който беше засегнат от Brexit, е особено ясно в зоната на загубите за годината, изчислява Handelsblatt. 

И все пак ралито, което се засили в световен мащаб с първите одобрения на ваксините през ноември, е забележително - почти навсякъде. Цената на петрола например се повиши с една трета от края на октомври. Някои от валутите на нововъзникващите пазари, които рязко се обезцениха през тази година, също отново стъпиха на крака.

Важният фактор: валутите

От началото на годината обаче всички валути на развиващите се страни все още са на червено спрямо щатския долар и еврото - най-драматично е положението на аржентинското песо, което от януари е загубило почти 35 процента от стойността си спрямо еврото. Това означава, че през тази година валутите са играели особено важна роля за инвеститорите.

Борсовият индекс Merval в Аржентина, например, показа двуцифрен ръст в песо през тази година въпреки новия фалит на страната. Но поради краха на песото от над 35 процента, инвеститорите в евро, които не хеджираха песото, натрупаха с инвестициите си в бенчмарка загуба от 28,85 процента. С други думи: Всеки, който е инвестирал 100 хил. евро в индекса, сега има само 71 150 евро в сметката си - плюс трансакционните разходи. Валутните загуби бяха особено силно изразени и за турската лира и бразилския реал.

Друга особеност за тази година е, че не само валутите на развиващите се пазари, но и щатският долар се обезцени спрямо еврото с почти девет процента – най-силен спад от пет години насам. До март доларът също се възползва от репутацията си на една от основните безопасни валути спрямо еврото и се утвърди. С възстановяването на фондовите пазари от средата на март обаче „зелените пари“ отслабнаха значително.

Друга причина за обезценяването на долара е фактът, че Федералният резерв на САЩ (Фед) намали основните лихвени проценти на две стъпки през март от диапазона между 1,5% и 1,75% до диапазона от нула до 0,25%. Това означава, че САЩ също имат нулеви лихвени проценти - като еврозоната от март 2016 г.

Обезценяването на долара изяжда голяма част от приходите на евровите инвеститори. В крайна сметка не само американските акции и облигации са листвани в долари, но и глобалните суровини и индексите на MSCI за индустриалните и нововъзникващите страни.

Освен това много развиващи се пазари са емитирали облигации не само в собствените си валути, но и в щатски долари. Изчислен в долари, най-важният индекс на JP Morgan за тези облигации на развиващите се пазари е нараснал с повече от пет процента и половина, но в евро е загубил повече от три процента от стойността си.