Ще важат ли уроците на Фед и за ЕЦБ?

Ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) признава, че опитите да се стимулират инфлационните очаквания може да отнемат известно време, преди да се усети промяна, посочват запознати с дискусиите пред Bloomberg.

В стратегическия си преглед от този месец, когато увеличи инфлационната си цел и призна, че дори може да я надскочи, Управителният съвет на ЕЦБ е обсъдил и опита на американския Федерален резерв, казва още запознатите.

Очакванията в САЩ – ключов сигнал за бъдещо ускорение на цените – се движиха бавно миналия август, когато Фед промени инфлационното таргетиране и също прие за възможно преминаване на прага от 2%. Те започнаха да набират инерция едва месеци по-късно, когато администрацията на Джо Байдън започна да обсъжда възможности за фискални стимули.

Те се ускориха отново в началото на тази година, когато Фед запази облекчена паричната политика въпреки растежа на цените над 2-та процента на фона на растящото търсене. И макара очакванията да се облекчиха от май насам с отварянето на възможността за ограничаване на стимулите, то те все още са относително големи.

По същия начин имаше малко промени в очакванията или залозите в еврозоната за увеличаване на лихвите дори и след като ЕЦБ засили ангажимента си да държи разходите по вземания ниски.

Опитът на Фед би трябвало да успокои притесненията на ЕЦБ за до голяма степен противоречивия отговор на инвеститорите и икономистите от миналата седмица. докладите на анализаторите в по-голямата си част определиха новия език на управителя Кристин Лагард на пресконференцията като смекчен, но с недостатъчно конкретика.

Говорител на ЕЦБ е отказал коментар за обсъжданията на Управителния съвет пред Bloomberg.

В преразглеждането на стратегията си централната банка увеличи леко целта за инфлация до 2% от „под, но близо до, 2%“. В решението си за политиките две седмици по-късно ръководството на ЕЦБ заяви, че лихвените проценти ще останат на сегашните или по-ниски равнища, докато прогнозите за инфлацията са в унисон с целите „много преди“ края на прогнозния хоризонт – период, който може да се простре до три години.

Те също така заявиха, че прогнозите за инфлацията трябва да са в унисон с целта до края на този хоризонт и да бъдат подкрепени от „достатъчно напреднала“ динамика на основните цени. От своя страна управителите на Германската и белгийската централна банка Йенс Вайдман и Пиер Вунш възразиха, тъй като за тях насоките са прекалено дългосрочен ангажимент.

Стимулирането чрез фискални разходи в САЩ ще се хареса на Лагард, която многократно е призовавала националните правителства да не изтеглят пандемичната си подкрепа твърде рано. Миналата седмица тя заяви, че „амбициозната, целенасочена и координирана фискална политика трябва да продължи да допълва паричната политика“.

И макар общата фискална подкрепа на ЕС да е на път (фондът на блока за възстановяване в размер на 800 млрд. евро), правителствата ще инвестират тези средства в рамките на няколко години.

Правилата на ЕС за дълговата тежест и дефицита в момента все още са отменени, но това ще е само до края на следващата година, а политиците в някои държави вече започнаха да говорят за нужда от ограничаване на вземанията.

Ако САЩ може да бъде някакъв ориентир, това би могло да забави връщането към ценовата стабилност, а колкото повече време отнема, толкова по-голям е шансът надеждността на новата стратегия и насоки на ЕЦБ да ерозира.

Преди решението от миналата седмица прогнозираната инфлация на ЕЦБ беше за средно 1,4% през 2023 г. Но според професионалните анализатори тя ще е 1,8% едва през 2026 г.

Смятам, че ЕЦБ ще бъде подложена на изпитание по много различен начин“, коментира Патрик Кризан, икономист на Allianz SE. „Фед беше изпитан при положително развитие. А ЕЦБ ще бъде изпитана при отрицателно“, допълва той.