Гуверньорът на АЦБ доказа, че таргетирането на инфлацията е лоша идея

Със сигурност Английската централна банка (АЦБ) би се радвала да има повече причини за празненство по случай 25-годишнината от независимостта си този месец. Комисията по парична политика има една цел, срещу която всичко друго е второстепенно: да поддържа потребителската инфлация на ниво от 2%.

Но измина година, откакто инфлацията бе на толкова ниско ниво и оттогава тя продължи да се ускорява. Потребителската инфлация във Великобритания в момента е 9%, а банката прогнозира, че тя ще надмине 10%, което може би - въпреки че през първото тримесечие заплатите са нараснали със 7% - допринася за инфлационния натиск, пише Ричърд Куксън от Bloomberg.

В края на май гуверньорът Андрю Бейли, заедно с няколко други централни банкери, бе привикан пред Комисията за хазната към Камарата на общините, за да обясни защо не може да се озапти инфлацията.

бе същността на дадения отговор. Бейли погрешно твърдеше, че 80% от ръста на цените е отвъд контрола на комисията по парична политика към банката. Не е имало как силните шокове на предлагането, довели до поскъпването на енергоносителите и търгуваните стоки, да бъдат предвидени, а освен това банката не може да направи много по въпроса. Нито пък е можела ресорната комисия в АЦБ да осъзнае колко затегнат ще се окаже пазарът на труда. Всеки, който твърди друго, се ползва с ползите на ретроспекцията.

Сериозно? Много достоверни мнения предупредиха, че инфлацията ще се ускори. Мървин Кинг, който оглавяваше банката в периода 2003-2013 г. и също пише за Bloomberg, не се посвени да каже, че централните банки допуснаха грешка, като принтираха твърде много пари.

Но зад това хвърляне на средства се крие фундаменталният казус за това какво точно се опитват да постигнат централните банки. Подобно на своите колеги в други регулатори Бейли смята, че АЦБ не може и не трябва да направи нещо за непредсказуемите и различни проблеми с доставките. Съчувствието би било по-голямо, ако този аргумент не показваше както шокираща липса на последователност, така и нежелание да се признае очевидното: таргетирането на цялостната инфлация е глупаво.

Бейли е прав, че централните банки нямат почти никакъв контрол върху основния двигател на инфлацията - рязкото поскъпване на храните и енергоносителите. Близо една трета от инфлацията във Великобритания се дължи на тези две групи.

От периода малко след края на световната финансова криза до средата на 2020 г. цената на световно търгуваните стоки намаляваше със сравнително устойчив темп поради спада в цената на износа от Азия и по-конкретно - от Китай. Затова и инфлацията във Великобритания бе близо до нулевото равнище през 2015 г.

За да бъдат поне малко по-постоянни в сегашните си аргументи, вероятно имаше очакване, че централните банки да проучат тази внесена инфлация, но те не го направиха.

АЦБ запази основната лихва на ниво от 0,5% от световната финансова криза до 2016 г., когато я понижи до 0,25 на сто. През 2020 г. отново я намали до нулата и, както всяка друга голяма централна банка, започна да увеличава количественото разхлабване.

Казано с прости думи, АЦБ и другите централни банки прекараха много години, които доведоха до сегашния инфлационен натиск, опитвайки се да ускорят цялостната инфлация, за да преборят големия - и като цяло положителен - ефект върху предлагането, върху който също нямаха контрол и не трябваше да реагират.

Разбира се, тяхната реакция към пандемията от Covid-19 бе в резултат на опасенията относно шоковете върху търсенето. Въпреки това оръжейната им не бе добре снабдена, тъй като централните банки се фокусираха върху цялостната инфлация.

Тази стратегия за паричната политика е далеч от това да е без цена, освен че спомогна за увеличаването на сегашния инфлационен натиск.

От една страна, централните банки изградиха цялостна експериментална парична структура, от която намират за изключително сложно да се откъснат и не могат изведнъж да сменят посоката. От друга страна, тази политика избута цените на някои активи до равнища, които като цяло гарантираха на инвеститорите, че ще загубят пари, особено с ускоряването на инфлацията. Това се случи в последните няколко месеца.

Ако централните банки се бяха фокусирали единствено върху вътрешната инфлация - лихвите щяха да са поне значително по-високи сред развитите икономики и има съмнения, че те щяха да предприемат подобно количество разхлабване.

Като цяло зачеркването на целите би било по-добре, тъй като всички те имат недостатъци. На централните банки трябва да им бъде дадено по-широкообхватно правомощие за защита на вътрешната и външната стойност на валутите. Банките трябва по-малко да разчитат на икономисти и повече на хора с далеч по-голям опит на финансовите пазари. И също така, трябва да захвърлят идеята, че ходовете им може да бъдат предвидени и прозрачни, тъй като и двете насърчават поемането на риска и левиръджа.

Нищо от горе изброеното не би решило сегашните проблеми, но поне щяхме да започнем от една по-хубава стартова точка, завършва Куксън.