Вече разполагаме с доказателства за това, че Вашингтон и Уолстрийт са били наясно с приближаването на финансовия колапс от 2008 г. Те са можели да го предотвратят, но не са го направили, а това струва на американците трилиони долари, пише Пол Б. Фарел, колумнист на MarketWatch/WSJ в коментар за изданието.
До такава степен ли архитектите на американската икономика са били заслепени от идеологията на „Рейгъномиката“ (икономическият модел на регулаторна либерализация наложен от администрацията на Роналд Рейгън през 80-те години), че не успяха и все още не могат да си признаят, че са сгрешили? Наистина ли е трябвало да лъжат и да прикриват лъжите си? Фактите са налице.
Лошото е, че това се случва отново, пише Фарел. За по-малко от 3 години колективното съзнание на рейгъномистите успя да премине през стадиите на отричане на вината за колапса, прикриване на следите и завръщане към кредото на капитализма в услуга на свръх богатите. Сега техните идеи отново са обсебили цяла Америка.
Но още по-лошо е, че най-лошото тепърва предстои, пише Фарел. Движещите сили зад колапса от 2008 г. днес са дори още по-жизнени. Епизод 2 на финансовото фиаско се разгръща пред погледите ни, а рейгъномистите ще опитат да довършат това, което не успяха при първия си удар – ще унищожат Федералния резерв и ще сложат край на господството на долара като световна валута за резерв.
Неотдавна двама влиятелни икономисти публикуваха не особено розови прогнози за 2011 година. Нед Дейвис предупреждава за пазарен пик около средата на годината, преди да започне нов цикличен мечи пазар, докато Джеръми Грантъм съветва инвеститорите да се изтеглят от пазара преди индексите да колабират в края на годината.
Лоши новини за инвеститорите, които нито могат да забравят миналото, нито да се отърсят от страховете си за бъдещето. Не забравяйте, че Dow Jones едва е достигнал най-високото си ниво от 2000 г. - 11722 пункта. Като калкулираме инфлацията за последното десетилетие се оказва, че индексът не е спечелил нищо.
Не е нужно американците от бейбибум поколението да са професори по икономика, за да прозрат как рейгъномистите унищожават капитализма, демокрацията и пенсионните им спестявания. Ето и няколко недвусмислени доказателства за прикриване на лъжи от близкото минало:
Март 2004 г. - председателят на Фед Алън Грийнспан прикрива информация за надвисналата катастрофа
В публикувана наскоро стенограма от среща на Фед от март 2004 г. Грийнспан „се противопоставя на публичното огласяване на прекалено обстойна информация, в случай, че Фед изгуби контрола върху процес, който само представителите на централната банка разбират напълно“.
„Изявлението свидетелства за монументална арогантност. На практика Грийнспан е този, който не е разбирал, че липсата на регулации на ипотечния пазар и разхлабената валутна политика тласкат САЩ към катастрофален крах“, пише Роджър Лоуенщайн, автор на “The End of Wall Street”, в коментар, публикуван в Bloomberg.
„Ако Фед беше публикувал тези свои опасения, това можеше да доведе до разследване, което да предотврати раздаването на милиони лоши ипотечни кредити през следващите две и половина години. Вместо това Фед публикува синтезирани резюмета на срещите си, цензурирани от всичко, което може да се изтълкува като плашещо“, коментира Лоуенщайн.
По този начин Фед е подвеждал обществеността, като не е казвал цялата истина, пише Фарел.
От колко ли години Грийнспан е бил заслепен от рейгъномистката идеология, че като вътрешен човек се е чувствал длъжен да лъже и да прикрива лъжите си?
Август 2006 г. - новият щатски финансов министър прикрива предстоящия финансов колапс
В ретроспекция, Bloomberg съобщава, че през август 2006 г., месец след като новоизбраният финансов министър на САЩ Хенри Полсън напуска поста си на изпълнителен директор на Goldman Sachs, на среща в Белия Дом той е дал за пример три извънборсови деривативни инструмента като пример за финансови иновации, които при определени обстоятелства могат да предизвикат сътресение на Уолстрийт, което да се отрази на икономиката като цяло.
Това напомня на известната фраза на Уорън Бъфет, който определя деривативните инструменти, като „финансов еквивалент на оръжие за масово поразяване“.
Прикриване на лъжи? Конфликт на интереси? Може да се обзаложите, че финансовият министър на САЩ е разполагал с факти, които никога не е разкрил пред широката публика. Нещо по-лошо, Полсън прикрива рисковете. Повече от всеки в Америка, като изпълнителен директор на Goldman, Полсън е бил наясно със смъртоносните рискове, дебнещи в глобалното казино за деривативни инструменти на стойност над 500 трлн. долара. Не трябва да забравяме, че именно Полсън развива бизнеса с деривативни инструменти на Goldman Sachs.
По късно, когато научихме, че Goldman е прикривал информация от собствените си инвеститори за сиви сделки с AIG и залози срещу хедж фондове, конфликтът на интереси около Полсън стана още по-очебиен. Той е имал задължението да предупреди за тези рискове, но вместо това е предпочел да излъже.
Юли 2007 г. - Полсън и Бернанке прикриват катастрофата, след като тя вече е започнала
Тук става въпрос за прикриване на лъжи на най-високо ниво. Една година, след като става троянски кон на Уолстрийт във Вашингтон, докато колапсът се разпространява със зашеметяваща скорост, Полсън можеше да каже истината на широката публика, на инвеститорите и данъкоплатците, но вместо това в интервю за списание Fortune той заявява: „Откакто съм в бизнеса, никога не съм виждал световната икономика в по-добра форма“.
За трите години преди колапса от септември 2008 г., Полсън, Грийнспан и новият шеф на Фед Бен Бернанке приспиваха американската общественост с уверения, че ипотечната криза е „овладяна“ или, че това просто е „незаслужаващ особено внимание регионален проблем“.
Октомври 2008 г. - тотален пазарен колапс, Полсън баламосва Конгреса на САЩ
През есента на 2008 г., в навечерието на президентските избори, щатският финансов министър Хенри Полсън е вътрешният човек на Уолстрийт във Вашингтон.
Полсън предаде Америка, когато деривативните пазари колабираха и той излъга Конгреса да защити приятелчетата му на Уолстрийт с пари на данъкоплатците, евтини кредити и захаросани сделки, въпреки че тези банки бяха напълно неплатежоспособни, на практика фалирали, и нямаха никакви опции да се пазарят за условията на спасяването си.
Идеолозите на рейгъномиката управляваха Америка в интерес на Уолстрийт, вместо на американските данъкоплатци. Старите приятелчета на Полсън бяха добре защитени с парите за пенсиониране на американците от бейбибум поколението.
Март 2011 г. - Грийнспан възражда догмите на рейгъномиката
Миналата седмица агенция Bloomberg цитира статия на Грийнспан в International Finance, където той не само защитава 18-те години, през които беше президент на Фед, повтаряйки ултра консервативните догми на рейгъномиката, но и обвинява кейнсианските политики на администрацията на Барак Обама за бавното възстановяване на страната.
Заключенията на Грийнспан се вписват перфектно в идеологията му за свободния пазар. Той предупреждава, че „надигащият се активизъм на администрацията в Белия Дом, включително фискалните стимули, жилищните субсидии и новите регулации, спъват икономическото възстановяване“. Но както и Полсън, и останалите видни рейгъномисти, Грийнспан не признава лична вина за пазарния колапс. Той просто обвинява.
Грийнспан вижда проблема с възстановяването на американската икономика като провал на демократите, които не приемат пазарната икономика, дерегулациите на пазара и мащабните данъчни облекчения. Грийнспан определено няма проблем с провала на валутната си политика, скъпо струващите войни водени от Буш младши или пък твърдото убеждение на Дик Чейни, че „дефицитите нямат значение“.
13:12 | 14.09.22 г.