Федерално разследване: Финансовата криза не е била неизбежна

Финансовата криза от 2008 г. е била „предотвратима“ катастрофа, причинена от многобройни пропуски на регулаторните органи, слабо корпоративно управление и безотговорно поемане на рискове на Wall Street, са заключенията на федерално разследване, цитирано от New York Times.

Комисията, разследвала причините за кризата, обвинява както две администрации в Белия дом, така и Федералния резерв и други регулаторни органи за това, че са позволили взривоопасното натрупване на рискови фактори – безогледното раздаване на ипотечни кредити и безконтролното „пакетиране“ и препродаване на дългове, в комбинация с рискови залози върху дългово гарантирани активи.

„Най-голямата трагедия ще бъде да приемем повтаряната от мнозина теза, че никой не е можел да предвиди задаващото се финансово фиаско и за това нищо не е можело да се направи“, се казва в заключенията на разследването. „Ако приемем тази теза, катастрофата ще се повтори“.

Федералната комисия за разследване на кризата обвинява няколко финансови институции в алчност, слаб мениджмънт или и двете. Някои от най-тежките обвинения обаче са свързани с погрешни ходове на администрацията, сянката за които пада както върху републиканците, така и върху демократите.

Докладът от 576 страници ще бъде официално публикуван в четвъртък.

Според заключенията за кризата са виновни двама председатели на Федералния резерв (Фед) - Алън Грийнспан, който беше шеф на централната банка по време на раздуването на ипотечния балон и неговият приемник Бен Бернанке, за това, че не е успял да предвиди кризата. Докладът критикува Грийнспан за подкрепата му за дерегулацията на пазара и посочва „кардиналния провал на централната банка да ограничи потока от токсични активи“ като „ярък пример за небрежност“.

Докладът критикува и „непоследователната реакция“ на администрацията на президента Буш – позволила колапса на Lehman Brothers през септември 2008 г., след като с помощта на Фед, помага на друга банка, Bear Stearns. Според доклада тази непоследователна политика е „допринесла за несигурността и паниката на финансовите пазари“.

Както и Бернанке, финансовият министър на Буш, Хенри Полсън през 2007 г. прогнозира, очевидно погрешно, че колапсът на ипотечния пазар ще бъде овладян, отбелязват авторите на документа.

Обвинения към демократите също не липсват. Решението от 2000 г. позволяващо нерегулирана, извън борсова търговия с деривативни инструменти, взето през последната година от управлението на Бил Клинтън, се определя като „повратна точка в спиралата довела до финансовия колапс през 2008 г.“

Настоящият щатски финансов министър Тимъти Гайтнър също не е пощаден от критики. Гайтнър, който е бил шеф на Фед в Ню Йорк, е порицан за това, че не е забелязал обезпокояващи признаци за състоянието на Citigroup и Lehman, въпреки че други регулаторни органи също са били отговорни за това.

Докладът вероятно ще възобнови дебата за политическото влияние на Wall Street. Авторите посочват, че „регулаторните органи не са имали политическата воля“ да контролират финансовите институции, които е трябвало да надзирават. За периода 1999 г. - 2008 г. финансовата индустрия е похарчила 2,7 млрд. долара за лобиране пред законодателите, докато частни лица и комитети, свързани с банките, са вложили 1 млрд. долара в кампании в подкрепа на исканията на сектора.

Докладът цитира мениджъри на Citigroup, които признават, че не са обърнали внимание на ипотечните рискове. Директори на най-голямата застрахователна компания в САЩ American International Group признават, че не са забелязали експозицията от 79 млрд. долара, която AIG е имала към суапове за защита от фалит – застраховки, които са били продавани на инвеститори, търсещи защита от обезценяване на активи, гарантирани с ипотеки. Мениджъри от Merrill Lynch са били изненадани, когато привидно сигурни ипотечни инструменти изведнъж напълно са изгубили стойността си.

Според един от показателите, на които докладът обръща внимание, преди началото на кризата за всеки 40 долара активи 5-те водещи американски инвестиционни банки са разполагали само с 1 долар за покриване на загуби. С други думи, понижаване на стойността на активите с 3% е означавало фалит. Банките са прикривали прекомерния си ливъридж, чрез деривати и други инструменти, се казва в документа. Спекулативният гуляй е бил прикриван от „гигантска сенчеста банкова система“, в която финансовите институции са разчитали преди всичко на краткосрочен дълг.