fallback

Как историята ще погледне на дълговите неволи в САЩ и Европа?

Необичайно ниските лихви задържат цената на дълговете и създават илюзията, че денят на разплатата е далеч, пише икономистът Кенет Рогоф в коментар за FT

15:10 | 05.04.11 г. 10
Автор - снимка
Създател

Ще погледнат ли историците от 23-ти век на днешните фискални неволи със същата смесица от почуда и презрение, с която гледаме на финансовите афери на френските крале от 18-ти век? Законодателите по цял свят се опитват да намерят начин да стабилизират държавните дългове, приближаващи рекордни за следвоенната история нива. Въпреки че щатският Конгрес е на път да постигне бюджетна сделка, твърде много политици остават скептични за нуждата от бързи действия за ограничаване на дълговите нива, пише Кенет Рогоф, професор по икономика от Харвардския университет, в коментар за Financial Times

Дебатът в развитите икономики за това колко бързо да бъдат изтеглени фискалните стимули, въведени в отговор на финансовата криза, продължава. Твърде малко правителства следват примера на Великобритания, която прие план за стабилизиране на съотношението на дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) за няколко години, в опит да понижи ескалиралата от кризата експлозия на правителствените разходи.

Нормализирането на фискалната политика след толкова дълбока финансова криза е деликатна задача. Важното обаче е да обхванем цялостната картина, пише икономистът. Дори ако съвременните държавни облигации изглеждат съвсем порядъчни по френските стандарти от 18-ти век, бъдещите изследователи ще гледат на нашите данъчни системи като на византийки лабиринт, отклоняващ капитали към тези, които разполагат с власт.

Изследователите със сигурност ще погледнат с недоверие на факта, че пенсионните ни и здравноосигурителни системи се финансират чрез финансови пирамиди – известни като схеми на Понци. Те са толкова неустойчиви, колкото и първият балон в съвременната история, който предизвика кризата от 1720 г. след спекулации с акциите на британската Южноморска компания (South Sea Company). Ще повярват ли историците, че през 21 век не разполагаме с механизъм за фалит на неплатежоспособни финансови институции?

Съотношенията на дълг към брутен вътрешен продукт в развитите страни са достигнали или са близо до рекордните за следвоенната история нива. В много страни това съотношение е близо до прага от 90%, който в исторически план се асоциира със забавен растеж. При това тук не отчитаме неблагоприятните демографски тенденции или скрития дълг, които неминуемо се проявяват, когато ни сполети криза.

За момента необичайно ниските лихвени проценти задържат цената на дълговете на умерени нива и създават илюзията, че денят на разплатата е далеч. За съжаление, погасяването на дълговете може да се извърши единствено бавно, докато лихвените проценти могат да се повишат изведнъж. Ако се задържи, подобно повишение в лихвените нива ще е изключително болезнено за правителствените бюджети, включително за изпитващите финансови проблеми страни в Европа. Изследванията върху държавните фалити показват, че пазарите рядко разкриват предварително очакването си за даден проблем. Когато изгубят доверие в дадена страна е твърде късно – опцията за фискална консолидация се е изпарила.

Тези, които пренебрегват дълговите проблеми, трябва да помнят, че светът е сложен и непредвидим. Вземете за пример трагедията в Япония, дълговата траектория на която и без друго изглеждаше доста съмнителна дори преди земетресението, цунамито и ядрената криза. Наистина, спредовете по облигациите на страните от еврозоната са вече високи, но това е така, защото е ясно, че ще се наложи чувствително преструктуриране на дълговете, дори ако европейските политици предпочитат да продължават да се заблуждават, че евентуален фалит е немислим. При това досега пазарите дори не са пробвали да се замислят какво може да се случи другаде, например в САЩ.

От перспективата на бъдещето загърбването на дълговите проблеми ще изглежда глупаво. Как могат да се приемат за развити икономики, ще се питат бъдещите студенти, когато държавните им финанси са непрозрачни до такава степен? Все пак, има цял спектър от реформи, които може да проведем днес, за да избегнем присъдата на историята.

Опростяването на данъчните системи, премахването на данъчните разходи и понижаването на пределните лихвени проценти е от жизнено значение. Растежът на социалните разходи също трябва да бъде овладян. Дългосрочната производителност може да бъде оптимизирана чрез подобряване на качеството на образованието. Потенциалните предимства, които могат да се извлекат от прилагането на нови технологии и конкуренцията между частните компании, също са зашеметяващи.

Урокът от финансовата криза, е че трябва да станем по-малко зависими от суровия, неиндексиран дълг. За да се затворят неустойчивите бюджетни дефицити в САЩ и Европа, ще са необходими години на целенасочени усилия и мащабни реформи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:57 | 04.09.22 г.
fallback