Миналата година бившият финансов министър на САЩ Хенри Полсън призна, че ако през 2008 г. не беше оставил Lehman Brothers да фалира, той нямаше да спечели необходимата подкрепа за плана си за спасяването на американските банки (Troubled Asset Relief Plan, TARP) в щатския Конгрес, пише CNBC.
„Нямаше да имаме TARP без Lehman Brothers“, каза Полсън.
Идеята, че на Полсън му е била нужна криза, за да се справи с по-голяма криза, може да бъде приета от някои наблюдатели като оправдание. Тя обаче повдига някои интересни въпроси около поведението на германския канцлер Ангела Меркел и настоящата дългова криза на Стария континент.
Канцлерът е в много трудна ситуация. Под натиск от собствените си избиратели да не харчи повече обществени средства за спасяване на затънали в дългове страни като Гърция, Италия и Ирландия, Меркел е остро критикувана от тези, които вярват, че тя трябва да се съгласи с въвеждането на общи еврооблигации и така да сложи край на дълговата криза веднъж завинаги.
Преди няколко дни Меркел заяви, че еврооблигациите са грешният отговор на сегашната криза, а вчера определи подкрепата на представители на опозицията в Бундестага за общ европейски облигационен пазар като „крайно безотговорна“.
Все пак, когато слушаме реториката на германския канцлер, трябва да имаме едно наум. Твърдата й позиция срещу еврооблигациите е объркваща за глобалните пазари и политиците в Европа. Ако се приемат за чиста монета, многобройните изявления на Меркел, че за еврооблигации не може да става и дума, то те биха били достатъчни, за да убедят повечето наблюдатели, че идеята е напълно нереалистична.
В понеделник сутринта повечето финансови издания повториха посланието на Меркел пределно ясно. И все пак не всички приеха думите й безрезервно. Deutsche Welle например не прие изказването на Меркел абсолютно буквално и поднесе новината с заглавието: „Меркел все още се колебае, пазарлъкът за еврооблигациите продължава“.
Въпреки че Меркел не може да подкрепи еврооблигациите сега, продължава публикацията, тя не изключва напълно тази идея за в бъдеще.
През последните дни наблюдаваме известна промяна в твърдата позиция на Меркел, пише CNBC. Като казва „не сега“, Меркел всъщност признава, че не може да се съгласи с идеята за еврооблигациите точно в този определен момент. Тя обаче не изключва възможността това да стане в бъдеще, когато и ако необходимата правна и политическа рамка е налице.
Приемането на тази рамка ще отнеме време. Меркел просто не е в състояние да ускори събитията поради вътрешната опозиция срещу подобно решение. Според последните проучвания на общественото мнение, 78% от гласоподавателите нямат пълно или въобще никакво доверие на начина, по който Меркел ръководи страната в условията на криза.
Меркел просто не разполага с политическия капитал, за да спечели подкрепа за въвеждането на еврооблигации и това си пролича недвусмислено след срещата на канцлера с френския президент Никола Саркози миналата седмица. Когато говорим за „реална обща икономическа политика, постигането на която преминава през редица стъпки, като започнем с овладяването на дефицитите“, вероятно става въпрос за опит за печелене на време.
Последните пазарни трусове и опасенията за банковата система в Европа подсказват, че пазарите може и да не предоставят на Меркел и колегите й особено много време.
Тук вече откриваме паралели с дилемата на Хенри Полсън
Ако бъде изправена пред сериозна криза, като например фалита на голяма европейска банка – развитие, което макар и да не е неизбежно, в никакъв случай не е невъзможно – Меркел може да бъде принудена да действа, за да спаси еврозоната.
Както в случая с Полсън през есента на 2008 г., да накараш гласоподавателите да преглътнат подобно решение може да се окаже доста по-лесно, ако кризата е наистина сериозна.
Ефектът от нова криза върху пазара и глобалната икономика не може да бъде прогнозиран. Ако все пак пазарът настоява за еврооблигации, инвеститорите трябва да свикнат с идеята, че единствено наистина катастрофално събитие би осигурило на Меркел необходимото оправдание за решителни действия.
20:35 | 11.09.22 г.