Робърт Зелик: Германия държи всички козове за спасяването на еврозоната

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги знае, че неговата институция не може да спасява страни, които са изгубили контрол над финансите си. Банката обаче може да помогне за реформирането на банковия сектор и системата като цяло.

Германия изглежда е съгласна с подобна роля на централната банка и тушира критиките към политиката на институцията. Намесата на ЕЦБ вероятно ще доведе и до понижаване на курса на еврото – девалвация, която би се отразила благоприятно на конкурентоспособността на закъсалите страни.

Европейската комисия (ЕК), подкрепена от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) трябва да предостави неизползваните си фондове в подкрепа на структурните реформи. Впоследствие европейският бизнес също може да помогне с инвестиции. Тези стъпки ще помогнат на реформиращите се страни да демонстрират как структурните промени създават нови работни места и осигуряват финансиране.

В подобен план, включващ създаването на фискален съюз, трябва да бъде отчетена и необходимостта от по-голяма мобилност на работната сила. Протекционистични политики на трудовите пазари в Европа все още спъват икономическото развитие. Ако Комисията се фокусира върху този проблем, безработицата ще намалее, а Европа ще се доближи до идеята за истински икономически съюз.

Мерките могат да подкрепят пазарите, докато страните овладеят бюджетните си дефицити и дълговите нива. Успехът на реформаторските правителства и еврозоната обаче зависи от предлагането на по-осезаеми стимули.

Някои анализатори предлагат издаването на общи европейски облигации или разширяване на спасителните фондове. Нека обаче обърнем внимание на една по-фокусирана идея, приложена от Александър Хамилтън в края на XVIII век, тъй като тя в голяма степен съвпада с германската визия за фискален съюз и дисциплина.

Като новоизбран финансов министър в администрацията на Джордж Вашингтон, Хамилтън призна за федерални дълговете на отделните щати, натрупаните по време на войната за независимост. Този случай обаче остана прецедент в историята на САЩ. Оттогава дълговете на отделните щати остават неизменно подчинени на пазарите.

Отделните американски щати реално могат да фалират и са фалирали. Задачата на Германия е да накара страните от еврозоната да приемат налаганата от пазарите дисциплина. Освен това, като стимул за продължаване на реформите, за финансиране на част от натрупаните в миналото дългове Германия може да се съгласи с идеята за издаване на общи европейски облигации.

Германия трябва да има визия и за страните извън еврозоната. Берлин трябва да подготви пътя за приемането на Полша във валутния съюз, да гарантира активното участие на Великобритания при формирането на политиката на ЕС, да избягва спорове по второстепенни въпроси и да предотврати надвисналата над Югоизточна Европа кредитна криза.

За кризата в еврозоната няма лесно решение. Но да продължаваме да се лутаме без ясна посока и стимули е все по-опасно. Германия трябва да посочи пътя. Представянето на ясен план определено ще е от полза. Пътят и стимулите обаче трябва да съобразени с цяла Европа, а не само с Германия. Ако това стане страната ще се превърне в истински европейски лидер.