Ще заработи ли отново печатницата за пари след изборите в Гърция?

След проведените в неделя избори, на които гръцките гласоподаватели отхвърлиха наложените от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) мерки за бюджетни икономии, Гърция отново е в светлината на прожекторите, пише CNBC.

Силното представяне на партии от периферията на политическия спектър увеличава вероятността новото гръцко правителство да поиска предоговаряне на условията по спасителния план за страната.

Индексите в Атина се понижиха рязко, след като анализаторите не закъсняха с прогнозите си за пазарна волатилност и политическа несигурност.

„Мерките за бюджетни икономии се провалят. Европейските политици се провалят в опитите си за ограничаване на бюджетните дефицити чрез орязване на социалните разходи“, казва Дейвид Коток, инвестиционен директор на Cumberland Advisors.

„Членството на Гърция в еврозоната е поставено под въпрос, а това може да има сериозни последствия и за останалите страни от периферията на валутния съюз“, казва Нуриел Рубини, основател на Roubini Global Economics.

„Резултатът от изборите в Гърция ще има много по-сериозни последствия, отколкото този във Франция, тъй като ситуацията в балканската страна ще доведе до хаос, докато политиката на Оланд ще се окаже умерена“, допълва Рубини.

Големият печеливш от гръцките избори е крайно лявата партия Syriza, водена от Алексис Ципрас. Участието й в бъдещия кабинет е ключово за сформирането на мнозинство в гръцкия парламент. 

Ципрас обаче вярва, че той има мандат „да скъса варварското споразумение“ с ЕС и МВФ.

“Това е кризата, от която всички се страхувахме“, казва Карл Уайнбърг, главен икономист на High Frequency Economics. „Правителство, което не спазва споразумението ще принуди МВФ и ЕС да спрат помощта за Гърция. Ще последва истински фалит, който ще засегне дори всемогъщата Европейска централна банка (ЕЦБ)“, допълва той.

Пазарът ще следи ЕЦБ много внимателно за знак, че банката е готова да действа, за да защити доверието в еврозоната. „Със загърбването на мерките за бюджетни икономии натискът върху централната банка да печата пари ще се увеличи. Политическата инерция, която наблюдаваме, говори за допълнително разхлабване на монетарната политика. До края на годината очакваме нова програма за дългосрочно рефинансиране на банковата система в еврозоната (LTRO) или някаква друга форма на вливане на ликвидност“, казва Коток.

„Ако резултатите в Гърция увеличат риска от разпространение на кризата, това може да отслаби еврото, тъй като вероятността ЕЦБ да предприеме ново вливане на ликвидност ще се увеличи“, казва Джим О'Нийл, председател на Goldman Sachs Asset Management.

О'Нийл се шегува, че в този случай Федералният резерв (Фед) може да реагира дори по-бързо от ЕЦБ. „Ще бъде иронично, ако проблемите в еврозоната накарат Фед да реагира по-енергично от ЕЦБ“, казва той.