Автор: Красимир Йорданов
В края на 2008 година световната финансова система беше пред колапс, което заплашваше да тласне икономиките в депресия и въпреки, че това не се случи, то последва рязко свиване на БВП на САЩ и повечето страни, а световните борси претърпяха срив.
Магнитудът на сътресенията остави усещането, че наистина „този път е различно“, светът е изправен пред продължителна стагнация, дори рецесия, а фондовите пазари ще са последното място, където човек може да вложи спестяванията си. След това дойде кризата с облигациите на Дубай, а след нея и европейската дългова криза, която продължава и днес. Безработицата в САЩ и по-голямата част от Европа е на исторически върхове, което допълнително насажда усещане за криза и несигурност.
Но въпреки всичко това борсите направиха рали, като основните индекси пробиха нивата си от 2007 година. Естествено това „нелогично“ поведение на цените на акциите веднага беше обяснено с агресивната политика на централните банки на еврозоната, САЩ, Великобритания и Япония – ЕЦБ, ФЕД, АЦБ, ЯЦБ.
Мнозина икономисти твърдят, че политиката на „лесни пари” и вливане на ликвидност е създала балони на пазара на акции. Все пак има ли как на фона на високата безработица и много ниският темп на растеж на икономиките ралито на фондовите пазари да бъде обяснено по друг начин, освен чрез масовото „печатане на пари“. Още повече, че теорията ни учи, че ако темпът на нарастване на паричната маса изпреварва производството на стоки и услуги, то резултатът е всеобщо нарастване на цените на стоките, услугите и активите.
В настоящия материал разбира се не отричам подобна връзка, но твърдя, че има друг фактор, който има много по-силно пряко влияние върху цените на акциите, отколкото политиката на ФЕД за количествени улеснения. И това е политиката на бюджетни свръх дефицити в САЩ през последните четири години.
Дефиницията за балон на даден финансов актив, включва „нереално” висока цена, която пазарът му определя, далеч надхвърляща фундаменталните характеристики. В резултат на това активът носи на своя притежател изключително ниска, близка до нулева доходност, което означава, че неговата цена е нужно да бъде коригирана съществено, за да има икономическа логика инвестицията в него.


ПСК „Черно море” е отборен шампион на турнир в Кранево
Крадци "берат" кабели от зарядните за EV
Цените в училищния стол, като в ресторант
ЕК иска забрана на социалките за деца под 13 години
Профилактика на тол камера променя движението по пътя София - Варна
Доходността по глобалните облигации се понижава, след като Фед успокои пазара
Китайските електромобили не са истинският проблем на Европа
Какво би означавал статутът на "асоцииран член" на ЕС за Канада?
Фед се противопостави на Тръмп с първото повишение на лихвите от 2023 г. насам
АУЕР в енергийното министерство: Бизнесът вижда риск за независимостта
Шефката на Dacia: Светът има нужда от нас повече от всякога
Официално: България пак ще прави коли след 4 месеца
Winkelhock Edition E34 е идеалното BMW M5 за времето си
Hyundai ще учи електромобилите си да спират с двигателя
Умалена версия на Porsche 550 Spyder струва над 80 000 евро
Българите напускат дома на родителите си средно на 28 години
Денят днес ще е слънчев, с температури от около 27°
Последната граница на войната: Космически оръжия и бойни полета на Луната
Китай настъпва в Централна Азия: Русия губи позиции на оръжейния пазар
Кои бяха най-добре облечените звезди на наградите „Еми“
преди 13 години Ако бюджетният дефицит се финансираше директно с печатане, наистина инфлацията на стоките и услугите щеше да е много по-висока. Това го видяхме навремето в Бълария. Но няма директно финансиране на дефицита. Фед купува ДЦК от вторичния пазар с нови пари, обаче тези нови пари се стерилизират, тоест стоят си във ФЕД. Поне в много по-голямата си част. Отделно не купува само ФЕД, но и целия свят, макар и с по-бавни темпове от преди. Както казах, не мисля че монетарната политика няма директно влияние върху процесите, просто не е чак толкова голямо, колкото си мислим. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години А как се финансира бюджетният дефицит? Откъде идват парите? Не са ли същите напечатани долари. Ако впрочем не се печатат ще се появи дефлация, а опита да се избегне с печатане и дефицит рано или късно ще предизвика стагфлация. Но защо се налага икономиката да работи в такъв ненормален режим? Расте или намалява делът в БВП на наемният труд, отношението натрупване-потребление. Част от печалбите са дивиденти и част от тях се инвестират и вдигат цените на акциите, защото има опасения от инфлация. Според мен глобалната икономика върви с бързи стъпки към пропастта и до няколко години ще се сгромоляса поради несъответствие между натрупване и потребление, между висока производителност и заплащане на труда особено в развиващите се икономики.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Като индивидуален трейдър аз съм привърженик на техническия анализ, макар да следя и фундаменталните фактори. С интерес прочетох вашето обяснение за възходящото движение при индексите през последните 3 години. С терминологията на техническия анализ този период обхваща втората вълна от голямата корекция, започнала през 2007 г. Тази вълна е в посока на основния тренд (възходящ през последните десетилетия) и тя е продукт на ентусиазма на инвеститорите. Този ентусиазъм обаче скоро ще приключи и след него можем да очакваме едно драстично понижение на индексите. Който се интересува от тази тема може да прочете и този пост в моя блог:http://trade2win.blog.bg/biznes/2012/11/22/posledniiat-napyn-veche-e-nastal.1023092 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Да, много полезно четиво, наистина - развенчава мита, че печатането на пари от страна на ЦБ е дявола и ада за икономиката :))+1.000 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Просто резките промени са опасни. Иначе спокойно при връщане на бизнес инвестициите може да се ограничат дефицитите, и евентуално през излишъци и растеж да намалят дълговете като % от БВП. Графиката ще се върне на нормалната си структура. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Много полезно четиво. Значи почти всички печалби на компаниите идват от рекордния бюджетен дефицит в САЩ, който е на път да се смали. Опасността от рязък срив на фондовите борси я има. Особено в комбинация с начало на президентски мандат, тоест сега може да се допусне криза, а в края на мандата да бъде преодоляна. отговор Сигнализирай за неуместен коментар