Защо борсите са стъпили на ръба на „фискалната пропаст” в САЩ?

Автор: Красимир Йорданов

В края на 2008 година световната финансова система беше пред колапс, което заплашваше да тласне икономиките в депресия и въпреки, че това не се случи, то последва рязко свиване на БВП на САЩ и повечето страни, а световните борси претърпяха срив.

Магнитудът на сътресенията остави усещането, че наистина „този път е различно“, светът е изправен пред продължителна стагнация, дори рецесия, а фондовите пазари ще са последното място, където човек може да вложи спестяванията си. След това дойде кризата с облигациите на Дубай, а след нея и европейската дългова криза, която продължава и днес. Безработицата в САЩ и по-голямата част от Европа е на исторически върхове, което допълнително насажда усещане за криза и несигурност.

Но въпреки всичко това борсите направиха рали, като основните индекси пробиха нивата си от 2007 година. Естествено това „нелогично“ поведение на цените на акциите веднага беше обяснено с агресивната политика на централните банки на еврозоната, САЩ, Великобритания и Япония – ЕЦБ, ФЕД, АЦБ, ЯЦБ.

Мнозина икономисти твърдят, че политиката на „лесни пари” и вливане на ликвидност е създала балони на пазара на акции. Все пак има ли как на фона на високата безработица и много ниският темп на растеж на икономиките ралито на фондовите пазари да бъде обяснено по друг начин, освен чрез масовото „печатане на пари“. Още повече, че теорията ни учи, че ако темпът на нарастване на паричната маса изпреварва производството на стоки и услуги, то резултатът е всеобщо нарастване на цените на стоките, услугите и активите.

В настоящия материал разбира се не отричам подобна връзка, но твърдя, че има друг фактор, който има много по-силно пряко влияние върху цените на акциите, отколкото политиката на ФЕД за количествени улеснения. И това е политиката на бюджетни свръх дефицити в САЩ през последните четири години.

Дефиницията за балон на даден финансов актив, включва „нереално” висока цена, която пазарът му определя, далеч надхвърляща фундаменталните характеристики. В резултат на това активът носи на своя притежател изключително ниска, близка до нулева доходност, което означава, че неговата цена е нужно да бъде коригирана съществено, за да има икономическа логика инвестицията в него.