Европа без еврото

Европейската дългова криза навлезе в по-спокойна фаза и това не е случайно. Настоящият период на сравнително затишие съвпада с престоящите в Германия федерални избори през 2013 г., в които канцлерът Ангела Меркел се очаква да бъде преизбрана като спасителката на еврото, пише Бари Ейкънгрийн, професор по икономика и политика от Бъркли и бивш съветник на Международния валутен фонд (МВФ), в коментар за ProjectSyndicate.

Кризата обаче ще се върне - ако не преди изборите в Германия, то след това. Южна Европа не е направила достатъчно, за да повиши конкурентоспособността си, докато Северна Европа не е направила достатъчно, за да подкрепи потреблението.

Дълговото бреме остава смазващо, а европейската икономика все още не успява да се отърси от рецесията. Всичко това се случва на фона на задълбочаващите се политически разногласия на Стария континент. Ето защо опасността от разпадане за еврото все още не е изчезнала.

Последствията от подобен колапс няма да са никак приятни. Която и страна да е първа – Германия, която заплашва, че може да изостави еврото, или Гърция и Испания, които могат да бъдат принудени да направят това – с решението си би причинила икономически хаос.

За да се защитят от финансовите последици при подобен сценарий, правителствата ще прибегнат до забравени и често объркващи клаузи от европейските договори, с които ще въведат временни контроли върху капиталовите потоци и ще затворят границите си, за да ограничат физическото изтичане на капитали. Всяка страна ще играе сама за себе си.

Ще оцелее ли Европейският съюз (ЕС)? Отговорът зависи от това, как разбирате идеята за ЕС.

Ако имате предвид политическите органи – Европейската комисия (ЕК), Европейският парламент (ЕП) и Европейският съд в Люксембург -  тогава отговорът е да. Тези институции са вече на половин век и няма да изчезнат.

Колкото до единния пазар – основното постижение на общността – няма съмнение, че разпадането на еврозоната сериозно ще наруши функционирането му в краткосрочен план. Тировете ще бъдат спирани на националните граници, ще се засили протекционизмът във финансовия сектор, а свободното движение на работна сила ще бъде спряно.

В договора от Рим ЕС се определя като „все по-тесен съюз“. Тази дефиниция е повторена и в договора от Маастрихт.

„Все по-тесен съюз“ означава, че в определен момент ЕС неизбежно ще премине от икономически и валутен съюз към банков съюз, след което към фискален съюз и най-накрая към политически съюз. Именно това са имали предвид европейските лидери, когато са създали еврото.

Те са се надявали, че валутният съюз генерира неустоима инерция за създаването на общност, която функционира във всяко едно отношение като единен икономически и политически блок. 

Европейските лидери са били прави за инерцията. Валутен съюз без банков съюз няма как да проработи, докато един функциониращ банков съюз изисква поне някои елементи на фискален и политически съюз.

Те обаче грешат, че подобен натиск задължително ще се окаже неустоим. Бъдещето е непредвидимо.

Европа или може да върви към по-тясна интеграция или да се върне към идеята за национален суверенитет. Европейските лидери и европейските избиратели ще трябва да решат това, завършва коментара си Ейкънгрийн.