Защо лихвените проценти отново ще започнат да растат

На фона на финансовата криза след 2007 г. светът навлезе в ерата на ниските, ако не и близки до нулата, лихвени проценти. Характерни за последните години са и програмите за вливане на ликвидност, чрез които повечето развити страни се опитват да понижат дълговия натиск и да съживят все още крехкия паричен цикъл, пише Джан Монан икономист на China Foundation for International Studies в коментар за ProjectSyndicate.

Въпреки коментарите, че евтините пари ще се превърнат в новата норма, съществува определена възможност реалните (коригираните спрямо инфлацията) лихвени проценти да нарастват през следващото десетилетие. Общият капитал на централните банки по света възлиза на 18 трлн. долара, или 19% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) – два пъти по-високо съотношение от преди 10 години. Това дава на централните банкери достатъчно огнева мощ да задържат лихвените проценти ниски, докато се опитват да съживят анемичния растеж в развития свят.

В САЩ Федералният резерв (Фед) понижи основния си лихвен процент 10 пъти от август 2007 г. - от 5,25% до между 0 и 0,25%. В същото време сконтовият лихвен процент беше понижен 12 пъти с общо 550 базисни пункта до 0,75% от юни 2006 г. От своя страна Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи основния си лихвен процент 8 пъти с общо 325 базисни пункта до 0,75%. Японската централна банка свали лихвения си процент два пъти до 0,1%, докато Английската централна банка (АЦБ) направи това 9 пъти с общо 525 пункта до рекордно ниските 0,5%.

Тези енергични усилия за поддържане на ниски лихвени проценти изкривяват разпределянето на капитала. САЩ - страната с най-големия дефицит и дълг в света - е и най-големият печеливш от евтиното финансиране. На фона на продължаващата дългова криза в Европа ефектът на актив за убежище свали доходността по 10-годишните щатски ДЦК до най-ниското им ниво от 60 години. В същото време 10-годишният суапов спред – разликата между паричните потоци с фиксирана и плаваща лихва – е негативен, което означава, че реално инвеститорите търпят загуби.

Сега американското правителство се опитва да изплати старите си дългове като тегли нови кредити. През 2010 г. средният годишен темп на натрупване на дългове (включително рефинансирането) надхвърли 4 трлн. долара или близо една четвърт от БВП на страната, в сравнение с 8,7% преди кризата.

Докато този процент продължава да расте инвеститорите ще изискват по-висока рискова премия, с което ще предизвикат поскъпване на финансирането. След като щатската икономика покаже признаци на възстановяване и заложените от Фед цели за 6,5% безработица и 2,5% годишна инфлация бъдат достигнати, централните банкери във Вашингтон ще прекратят програмата си за изкупуване на облигации и ще позволят лихвите да се повишат.

Япония също е изправена пред рискове, свързани с лихвените проценти, тъй като съотношението на публичен дълг, държан от чуждестранни инвеститори, достига нови рекордни стойности. Въпреки че доходността по 10-годишните японски облигации се е понижила до рекордно ниски за последните 9 години нива, най-големият риск, както и в САЩ, се крие в евентуалното рязко покачване на цената за кредитирането, в случай че инвеститорите започнат да търсят по-висока рискова премия.

Ако японският облигационен пазар стане неустойчив, трудностите около рефинансирането ще засегнат местните финансови институции, които държат огромно количество публичен дълг. Резултатът ще бъде верижна реакция подобна на тази, която предизвика дълговата криза в Европа – омагьосан кръг на рефинансиране между банките и държавата, който ще доведе до загуба на кредитен рейтинг и рязко повишаване на доходността по облигациите. Тогава японската дългова криза ще се разрази с истинска сила.

От гледна точка на кредиторите ерата на евтиното финансиране за задлъжнелите страни е към своя край.

В известна степен свръх нарастването на щатския дълг отразява глобалната илюзия за нулев риск. Като резултат външният излишък на редица страни, включително Китай, допринася за потискането на дългосрочните лихвени проценти в САЩ. За периода 2000 – 2008 г. средната доходност по щатските облигации се е понижила с 40%. Така, колкото повече щатски дълг купуват въпросните страни кредитори, толкова повече пари губят.

Това е особено вярно за Китай – втората по-големина страна кредитор в света и най-големият кредитор на САЩ. Тази схема обаче много скоро може да стане неустойчива. Дългосрочните усилия на Китай да намери нов модел на растеж предполагат ключови структурни и макроикономически промени в средносрочен и дългосрочен план. Едностранното преоценяване на юана ще приключи на фона на постепенното облекчаване на външния ликвиден натиск.

Докато дългосрочната оценка на рисковите активи се понижава, а натискът върху ценовите балони нараства, в определен момент капиталовите резерви на Китай ще се окажат недостатъчни за по нататъшното евтино рефинансиране на дълговете на развитите страни.

Това не важи само за Китай. Според доклад на консултантската компания McKinsey & Company през следващото десетилетие ще станем свидетели на повишаващи се лихвени проценти по цял свят. Този процес ще илюстрира глобалното икономическо ребалансиране.

За момента развитите икономики остават слаби, а централните банки се опитват да стимулират анемичното потребление. Според тенденцията от последните десетилетия и особено след 2007 г. обаче лихвените проценти ще бъдат повишени скоро, като следствие от нарастващите инвестиции от страна на развиващите се икономики.

Нещо повече, застаряващото население на Китай и стратегията на страната да стимулира вътрешното потребление ще се отразят негативно на глобалните депозити. Така светът ще навлезе в нова ера, в която търсенето на инвестиции ще е по-високо от спестяванията. Така лихвените проценти ще трябва да бъдат повишени.