Германия не иска да спасява руски олигарси в Кипър

Представители на кипърското правителство твърдят, че няма доказателство, че руските пари в местните банки имат съмнителен произход. Те настояват, че са се справили с проблема с прането на пари още преди страната да се присъедини към Европейския съюз (ЕС). И се позовават на оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), показваща, че Кипър изпълнява над 40 директиви срещу прането на пари.

Въпреки че евентуален спасителен план за Кипър би бил сравнително малък – около 22 млрд. долара – в сравнение с отпуснатите на Гърция 327 млрд. долара, дебатът за предприемането на подобна стъпка е ожесточен. Германия, която по всичко личи, че е притисната до стената от поетия от Меркел ангажимент да запази еврозоната непокътната независимо от цената, е в особено неудобна позиция.

Неотдавна германският финансов министър Волфганг Шойбле изрази съмнение за това, дали Кипър въобще трябва да се разглежда като страна, която си струва да се спасява, като се имат предвид незначителните размери на икономиката й и фактът, че Никозия далеч няма тежестта на Испания и Италия.

Неговата оценка предизвика реакцията на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, който инициира възлизаща на милиарди евро програма, за да обезкуражи всякакви евентуални спекулативни атаки срещу страни от еврозоната.

„Достигнахме точка на сравнителна стабилност. Ако обаче Кипър бъде изоставен, това може да размъти водата отново и да предизвика нова спекулативна вълна“, казва Хърбърт Фаустман, асоцииран професор по история и международни отношения в Университета в Никозия, Кипър.

Докато Русия отказва да предостави допълнително финансиране без тройката институционални кредитори – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) – да осигурят по-голямата част от необходимата сума, кипърското правителство не разполага с много опции.

Заплатите в публичния сектор в страната бяха понижени с 15%, държавните пенсии ще бъдат орязани с 10%, а данъкът добавена стойност (ДДС) ще бъде увеличен. „Островът понесе тежък удар и сред хората се усеща страх“, казва Фаустман. „Жителите на Кипър не са сигурни дали ще запазят работата си и ако имат този късмет, то за колко дълго“.

Според Фаустман ще отнеме най-малко половин десетилетие, докато икономиката на Кипър се възстанови, при условие, че наложените от Германия и тройката условия не прогонят руските капитали. „Ако това се случи, Кипър е мъртъв“, допълва той.