fallback

Девалвацията на валутата никога не работи

Редакторът в Daily Telegraph Джереми Уорнър критикува икономиста Адеър Търнър за идеята му, че дългът може да се намали чрез обезценяване на валутата

19:02 | 22.09.13 г. 5
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Бившият председател на Регулатора за финансови услуги на Обединеното кралство (Financial Services Authority) и сега член на Комитета по фискална политика и на Камарата на лордовете Адеър Търнър публикува в Project Syndicate свой интересен анализ, в който повдига няколко основни и взаимосвързани въпроса за финансовата криза. (Колко болезнени са последиците от финансовата криза? - заглавието на статията в сайта ни).

Един от водещите икономически коментатори във Великобритания и редактор в Daily Telegraph Джереми Уорнър прави критичен анализ на предположенията и отговорите на въпросите на Търнър.

Първият въпрос, който Търнър повдига, е защо възстановяването е отнело толкова дълго време, а дори в някои случаи не е имало признаци за такова. Въпросът е съпътстван от прогнозите, че възстановяването трябва да дойде веднага след рецесията, а не да се преминава през период на стагнация и чак след него да последва подобрение.

Трудно бихме противоречали на неговото заключение – ливъриджът и дългът, естествено. Винаги има опасност след положителен бизнес цикъл от натрупване на дългове, за които трябва време, за да бъдат изплатени. Обаче нищо не може да се сравнява с това, когато частният дълг започне да расте главоломно.

Тези екстремни нива на дълга са предизвикали цикли на свръхинвестиране, както виждаме в жилищния сектор на САЩ, Великобритания, Ирландия и Испания, но също така и при много други активи и сектори. Когато има подем, ливъриджът очевидно повишава благосъстоянието, но в периода на спад след кризата, сме свидетели на опасен депресиращ ефект, защото свръхзадлъжнялите предприятия и домакинства съкращават инвестициите и свиват потреблението, за да изчистят дълговете от издутите си баланси.

Странно защо това не е видяно от повечето анализатори и политици. По-голямата част от рецесиите са причинени от централната банка, която се опитва да потуши инфлацията след периода на подем, когато лихвените проценти се покачват. Но този път е различно – причината са свръхогромните дългове.

Вторият въпрос е какво да правим с него. В оппита да отговори на този въпрос като че ли Лорд Търнър се изгубва в дебрите на погрешната политика. Той е прав, че когато кредитополучателят заема повече средства, отколкото са му необходими, или повече, отколкото може да върне, кредиторът ще понесе последствията. Не е честно, но така е устроен светът – кредиторът винаги плаща.

Той предполага, че един от начините за споделяне на тежестта на дълга е чрез постоянната му монетизация. Или с други думи – количествени улеснения, които никога не се възобновяват. Това е едно от любимите предположения на Търнър. Той го е казвал и преди. Ако някога е имал възможността да бъде избран за наследник на гуверньора на Английската централна банка Марк Карни, то той би престанал да мисли по този начин.

Споделянето на дълговото бреме чрез обезценяване на валутата никога не е добра идея, просто защото води до пристрастяване. Веднъж започнало, за правителството ще бъде много трудно да спре, така че в крайна сметка се увековечава свръхогромният дълг и той се увеличава. Пазарите няма да закъснеят и ще усетят какво става и ще накажат извършителите. Криза на валутата, високата инфлация и високите лихвени проценти ще бъдат неизбежни.

Разбира се, идеята е доста интригуваща, но в крайна сметка няма такова нещо като безплатен обяд или друга алтернатива на трудния път за изплащането на дълга и преструктурирането му.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:33 | 14.09.22 г.
fallback