Как Европа изгражда банков съюз

Предстоящите политически дебати

През 2012 г. ЕС обяви, че банковият съюз ще бъде изграден на два етапа. През първия ЕЦБ ще централизира надзора над финансовата стабилност на участващите банки. На по-късен етап Брюксел ще въведе "Единен оздравителен механизъм" или "Единен оздравителен фонд", който да отговаря за преструктурирането и евентуалното затваряне на значими банки.

Първата фаза от банковия съюз бе оспорвана, тъй като някои страни членки отказаха да отстъпят на централната банка пълната власт да надзирава всяка отделна банка в ЕС. В крайна сметка бе намерен компромис и на ЕЦБ бяха предоставени надзорни правомощия над банките с авоари над 30 млрд. евро или 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, в която развиват дейност.

Това не бе незначителен компромис. Националните регулатори останаха отговорни за надзора на по-малки банки като испанските спестовни каси (cajas) и германските провинциални банки (landesbanken) – институции, които по принцип имат силни връзки с местната политическа власт и затруднени баланси. Стрес тестовете бяха предварително условия за този етап от прилагане на банковия съюз на практика.

С наближаването на изпълнението през ноември на първата фаза от банковия съюз, европейците ще трябва да вземат трудни политически решения по втория етап. 26 на ЕС (без Великобритания и Швеция – бел. ред.) подписаха през май междуправителствено споразумение за създаване на специален фонд и централен съвет за вземане на решения, които да спасяват банки пред фалит.

Според споразумението фондът ще се изгражда за 8 години, докато не достигне целевото равнище от 1% от сумата на депозитите на всички кредитни институции във всички участващи държави членки, като се предвижда да възлезе на около 55 млрд. евро.

Първоначално фондът ще се състои от национални подразделения, които постепенно ще се слеят в единен фонд. Споразумението също така придава официален характер на процедурата по "спасяване" при бъдещи планове.

Членовете на Европейския парламент заявиха, че фондът трябва да бъде по-голям, тъй като може да се окаже недостатъчен, за да се справи с нова банкова криза. Под въпрос е и как ще се финансира Единният оздравителен фонд.

На 21 октомври Европейската комисия предложи най-големите банки, представляващи около 85% от общите активи, да осигурят около 90% от средствата. Противници на тази идея се възпротивиха, заявявайки, че вместо да определя вноските като пропорция от рисковете, които всяка банка представлява, предложението обвързва приноса с общите активи на банката. Европейският съвет ще трябва да ратифицира това предложение.

Нещо по-важно, превеждането на банковите вноски в Единния оздравителен фонд е насрочено да започне през януари 2015 г. Преди това да се случи обаче парламентите на страните членки ще трябва да ратифицират междуправителствения договор, подписан през май – трудна задача като се имат предвид засилващите се позиции на евроскептичните партии.

Освен това група германски професори заплашиха, че ще оспорват банковия съюз пред Германския конституционен съд. Според тази група банковият съюз е огромен риск за германските данъкоплатци и в същото време оставя Берлин без каквато и да било надзорна власт.

Това е същата група, която в момента поставя под въпрос програмата за ЕЦБ за пряко изкупуване на облигации.