Гръцката криза тества доверието към ЕЦБ

Икономическата криза вече влоши качеството на банковите активи. Миналата седмица една от най-големите гръцки банки - Eurobank Ergasias, съобщи, че делът на лошите кредити е нараснал до нивото, наблюдавано през първата половина от 2014 г., като изглежда, че просрочията по ипотечните и потребителските кредити се увеличават все повече.

Делът на фалитите със сигурност ще се влоши, ако правителството започне да отлага плащанията към своите собствени доставчици поради липса на парични средства. Това от своя страна изглежда вероятно, имайки предвид липсата на напредък по размразяването на спасителните фондове.

Най-вероятно кредитните условия също ще бъдат затегнати в резултат на отлива на депозити, който е налице от началото на политическата криза през декември 2014 г. Въпреки че тегленията се стабилизираха, откакто на 20 февруари Атина подписа 4-месечното удължаване на текущата си спасителна програма, гръцките банки са все още зависими от инструментите на централната банка на стойност 100 млрд. евро, равняващи се на близо 70% от брутния вътрешен продукт на Гърция.

Това предполага, че гръцките банки ще се изправят пред допълнителен период на деливъридж на фона на опитите да стабилизират финансите си и като цяло да си стъпят на краката.

И ако Атина приеме бързо предложения нов закон за забрана на налагане на възбрани при някои ипотечни кредити, банките ще бъдат принудени да поемат нови лоши дългове, което ще бъде отражение на по-слабите стимули на собствениците на жилища да плащат своите дългове.

Истина е, че миналата година четирите най-големи гръцки банки преминаха успешно стрес тестовете на ЕЦБ и до този момент всяко отклонение е в рамките на неблагоприятния сценарий, използван в теста, коментират запознати със ситуацията. Но бедата е, че голяма част от капитала, притежаван от гръцките банки, се състои от отсрочени данъчни кредити, за които ЕЦБ посочва, че не счита за достатъчни за покриване на загуби, за да бъдат класифицирани като истински основен капитал, тъй като наличността им зависи от способността на банките да генерират печалби за десетилетия напред.

Изключвайки тези данъчни кредити, капиталовата адекватност на Eurobank спада до 5%, изчислява Citigroup. Това е далеч под 10-те процента, характерни за европейските банки. Не е изненадващо, че акциите на гръцките банки са изгубили 80% от стойността си само за последната година и сега се търгуват при доста влошени показатели.

Централни банкери смятат, че гръцките банки вече се нуждаят от значителни капиталови инжекции. И все пак единственият надежден източник на капитал са парите, заделени за рекапитализация на банките от Фонда за финансова стабилност на южната ни съседка (HFSF). За да получат достъп до тези фондове, банките ще се нуждаят от одобрението на Европейския стабилизационен механизъм (European Stability Mechanism, или ESM – бел. ред.), който от своя страна ще изиска от Гърция да се придържа към спасителната си програма.

Разбира се, технократите не са склонни да вземат решения с подобни тежки политически последствия. Но ЕЦБ също е длъжна да изпълни задълженията си независимо и в съответствие със законите на еврозоната.

Колкото по-дълго Атина и кредиторите й стоят в задънената улица, толкова по-силен би бил натискът върху ЕЦБ да действа, за да защити доверието към себе си. В крайна сметка това бе целта на банковия съюз.