Сценарият на Рубини за Гърция е толкова мрачен, че звучи пагубно за Европа

Нуриел Рубини неслучайно е смятан за човек, за когото чашата обикновено е наполовина празна. Той често се притеснява за задаващите се кризи.

Но сега сме свидетели на интересен обрат по отношение на Гърция. Рубини не е така сигурен в прогнозите си. Причината за това е, че сценарият за края на света, който той предвижда, ако страната излезе от еврозоната, е толкова мрачен за целия регион, че политиците в Атина и в цяла Европа няма да позволят никога да се случи, пише Bloomberg.

Други анализатори спекулират, че властите в Германия и в други страни от Европейския съюз са по-склонни да се забавляват с идеята за гръцкото излизане, но Рубини не вижда нещата точно така.

Разходите по заемите ще скочат за страни като Италия и Испания, а европейците ще се надпреварват да теглят пари в брой от банковите си сметки, твърди Рубини, който е професор в Колежа по бизнес към Университета на Ню Йорк. Дори Германия - главният враг на Гърция, признава този риск, коментира Рубини в интервю за Bloomberg. 

“Не е логично Гърция да излезе”, твърди той, допълвайки, че това ще повлече редица събития след себе си.

Въпреки че купувачите на облигации продават гръцки такива, те изглеждат доволни от риска по отношение на останалата част от региона на еврозоната и инвестират средства в дълговете на Италия, Испания и Португалия”, което изпраща доходността по дълга на тези държави до рекордно ниски нива. Испанските и италианските 10-годишни облигации са с доходност от едва 1,2%.

Междувременно гръцкият дълг спада. Доходността по 10-годишните облигации на страната нарасна до 10,7% в петък от 8,6% на 24-и февруари. Тази на 3-годишните облигации пък скочи от 12,4% на 19%. Ето защо може би инвеститорите са прави да отхвърлят опасенията, че гръцкото излизане ще зарази цяла Европа, особено когато държава, в която една четвърт от населението в трудоспособна възраст е без работа, се справя с реални срокове за извършване на плащания по дълга.

Въпреки че Гърция изплати 350 млн. евро на Международния валутен фонд в петък, тя се натъква на друго финансово препятствие по пътя си. На 20-и март правителството трябва да плати на МВФ други 346 млн. евро и да рефинансира 1,6 млрд. евро съкровищни бонове.