Гръцката криза тества доверието към ЕЦБ

Когато през 2012 г. еврозоната реши да създаде банков съюз, тя го направи най-вече поради това, че другите идеи за задълбочаване на икономическата интеграция изглеждаха твърде спорни. Прехвърлянето на суверенитета върху националните банкови системи тогава бе по-лесно от политическа гледна точка, предоставяйки на Брюксел нови правомощия да заема и харчи, отбелязва MarketWatch в свой анализ.

И все пак банковият съюз предостави доста по-голям трансфер на суверенитет в сравнение с широко разпространения, може би дори по-голям от създаването на самото евро. В края на краищата банковият съюз даде на Европейската централна банка (ЕЦБ) – като новият надзорник на банките в еврозоната – правомощия, които засягат пряко имуществените права на гражданите и способността за вземане на решения с потенциални по-широки фискални последици.

Сега, само четири месеца, след като получи новите си правомощия, ЕЦБ се изправя пред сериозен тест на доверието и то в условията на поредната гръцка криза.

Решаващият фактор за успеха на банковия съюз се състои в това, че ЕЦБ трябва да убеди пазарите, че предлага решително прекъсване на връзките с европейското минало, когато националните власти се възприемаха като твърде податливи на политически натиск и се считаха за твърде склонни да пренебрегнат слабите банкови баланси, за да предпазят държавните бюджети.

За да прекърши тази токсична връзка между банките и държавите, която подкопа доверието във финансовата система на еврозоната, ЕЦБ трябва да покаже, че може да взема решения, независими от политическия натиск.

Мнозина анализатори са единодушни, че Единният надзорен механизъм (Single Supervisory Mechanism, или SSM – бел. ред.) имаше обещаващо начало. Миналогодишните проверки на качеството на активите (т.нар. Asset Quality Review, или AQR – бел. ред.) и стрес тестовете, на които бяха подложени най-големите банки в еврозоната, се възприемат като по-строги в сравнение с предходните европейски усилия. Освен това ЕЦБ използва своите дискреционни правомощия, с които притиска банките да подобрят качеството на своя капитал, заобикаляйки изключенията от Базелските стандарти по страни, които бяха включени в европейските правила.

Последните решения на испанската банка Banco Santander да увеличи капитала си, както и ходовете на малките италиански банки да подобрят капиталовите си позиции, носят отличителните белези за това как новият регулатор демонстрира своята сила.

Но гръцката криза постави ЕЦБ в неудобна позиция. Министър-председателят Алексис Ципрас се оплаква, че ЕЦБ е стегнала примка около врата на Атина, защото не й позволява да емитира повече краткосрочни държавни ценни книжа (ДЦК). ЕЦБ защитава позицията си основно от гледна точка на паричната политика. Тя казва, че, позволявайки на гръцките банки да купуват още краткосрочни ДЦК, това ще се счете като финансиране на правителството от страна на централната банка, което европейските закони изрично забраняват.

Но като надзорник на четирите най-големи гръцки банки, ЕЦБ се изправя пред още по-деликатен въпрос – трябва ли въобще да бъде позволявано на гръцките банки да използват иначе оскъдната ликвидност, за да рефинансират наличните си вложения в краткосрочни ДЦК?

Властите посочват, че по време на подобни сериозни тестове банките би трябвало да намаляват експозициите си в ликвидни ДЦК. И все пак те знаят, че нареждането банките да правят това има своите директни последици за финансовата стабилност.

Към този момент ЕЦБ позволява на банките да рефинансират експозициите си в краткосрочни ДЦК. Но според някои колкото по-дълго продължава това, толкова по-голям е рискът за доверието към ЕЦБ в ролята й на банков регулатор.

Същевременно ЕЦБ се изправя пред още един критичен въпрос – имат ли гръцките банки достатъчно капитал?