Кризата в Близкия изток и глобалните рискове

Този път нестабилността в Близкия изток е много по-тежка и широкоразпространена. Но явно няма „страх от повишаване“ на цените на петрола. Напротив – цените се понижиха рязко от 2014 г. насам. Въпросът обаче е защо.

Може би най-важната причина е, че за разлика от миналото сътресенията в Близкия изток не причиниха шок в предлагането. Макар че някои части на Ирак се контролират от „Ислямска държава“, добивът на петрол продължава, като производството се изнася контрабандно и се продава на чуждите пазари. А перспективата санкциите над петролния износ на Иран да бъдат вдигнати предполага значителен приток на чужди директни инвестиции, целящи да повишават производството и експортния капацитет.

Факт е, че има глобално пренасищане на петрол. В Северна Америка шистовата революция в САЩ, петролните пясъци в Канада и перспективата за повече континентален и крайбрежен добив на петрол в Мексико (енергиен сектор, който в момента е отворен за чужди и частни инвестиции) направиха континента по-малко зависим от доставките от Близкия изток. Нещо повече, в Южна Америка има огромни въглеводородни залежи, от Колумбия до Аржентина, както и в Източна Африка, от Кения до Мозамбик.

При положение, че САЩ са на път да постигат енергийна независимост, има риск Америка и западните ѝ съюзници да сметнат, че стратегическото значение на Близкия изток е по-малко. Тази надежда е по-скоро самозалъгване: горещият Близък изток може да дестабилизира света по много начини.

Първо, възможно е някои от тези конфликти да доведат до реално прекъсване на доставките, както през 1973, 1979 и 1999 г. Второ, гражданските войни, които превърнаха милиони хора в бежанци, ще дестабилизират Европа икономически и социално, което няма как да не удари сериозно световната икономика. А икономиките и обществата в страните от фронтовата линия, като Ливан, Йордания и Турция, които вече са подложени на сериозен стрес заради милионите бежанци, са изправени пред още по-големи рискове.

Трето, продължаващите страдания и безнадеждност на милиони млади араби може да създадат ново поколение от отчаяни джихадисти, които обвиняват Запада за бедите си. Без съмнение някои от тях ще се запътят към Европа и САЩ и ще организират терористични атаки.

Така че, ако Западът игнорира Близкия изток или се опита да реши проблемите в региона само с военни средства (САЩ изхарчиха 2 трлн. долара във войните в Афганистан и Ирак, само за да създадат още по-голяма нестабилност), вместо да разчита на дипломацията и финансовите ресурси в подкрепа на растежа и заетостта, нестабилността в региона ще се задълбочи. Подобен избор ще витае над САЩ и Европа – а следователно и световната икономика, в продължение на десетилетия.