Какво възпира световната икономика?

И отново нищо от всичко това не се оказа полезно за реалната икономика. Ясно е, че задържането на лихвите до равнище, близко до нулата, не означава задължително повече кредитиране или инвестиции. Когато на банките се дава свободата да избират, те избират печалбата без риск или дори финансовите спекулации, а не кредитирането, което би могло да помогне на решението на по-обхватната задача за постигане на икономически растеж.

И обратното, когато Световната банка или Международният валутен фонд дават евтини пари на развиващите се страни, те налагат условията какво може да се прави с тях. За да се постигне желаният ефект, политиката на количественото облекчаване би трябвало да се съпътства не само от официални мерки за възстановяване на отслабналите канали на кредитиране (особено на предназначените за малките и средни предприятия), но и от определени конкретни целеви показатели за кредитирането на банките. И така, вместо на практика да стимулира банките да кредитират по-малко, Фед трябваше да ги наказва заради това, че държат прекомерни резерви.

Свръхниските лихвени ставки донесоха ограничена полза на развитите страни, но пък излязоха скъпо на развиващите страни. Непреднамерена (макар и очаквана) последица от смекчаването на паричната политика стана резкият растеж на трансграничното движение на капитали. Общият приток на капитали в развиващите се страни се увеличи от близо 20 млрд. долара през 2008 г. до над 600 млрд. долара през 2010 г.

През тези години много развиващи се страни трудно се справяха с внезапния и мащабен приток на капитали. Само малка част от тези средства отиваше в дългосрочни инвестиционни проекти. Нещо повече, през следкризисния период нарастването на инвестиции в развиващите се страни значително се забави. А през тази година се очаква развиващите се страни, взети заедно, за първи път от 2006 г. да отчетат нетно изтичане на капитали на стойност 615 млрд. долара.

Нито паричните власти, нито финансовият сектор правят това, което се очаква от тях. Изглежда морето от ликвидност диспропорционално е отишло за създаването на финансови богатства и за раздуването на балони на пазара за активи, а не за укрепване на реалната икономика. И макар че по целия свят котировките на акциите рязко спаднаха, пазарната капитализация, измерена като дял от световния брутен вътрешен продукт, остава висока. Така че не може да се пренебрегва рискът от още една финансова криза.

Има друга политика, която дава надежда за възстановяване на трайния и всеобхватен растеж. Тя започва с пренаписването на правилата на пазарната икономика с цел да се гарантира по-голямо равенство, с по-дългосрочно мислене и обуздаване на финансовите пазари с ефективно регулиране и подходящи структури за стимулиране.

В същото време обаче ще бъде необходимо и да се увеличат значително държавните инвестиции в инфраструктурата, образованието и технологиите. Те би трябвало да се финансират, поне частично, от нови екологични данъци, включително въглеводородни налози и данъци за монополистите, както и от други видове ренти, станали прекалено разпространени в пазарната икономика и активно допринасящи за увеличението на неравенството и забавянето на темпа на икономическия растеж.

(БТА)

Задава ли се нова финансова криза? Отговор на този въпрос търсят преподавателят в катедра "Финанси" в УНСС доц. Виктор Йоцов и Свилен Колев в изданието на седмичното обзорно пазарно предаване "InvesOr?", което ще се излъчи на 14 февруари, от 20 часа, по Bloomberg TV Bulgaria.