ЕС бърза с прегледа на гръцката спасителна програма

ЕС бърза да се справи с миграционния поток и със спасителната програма на Гърция, преди да насочи вниманието си към новия проблем – възможността Великобритания да напусне общността. Това коментира в свой анализ гръцкото издание „Катимерини“.

„Разговорите между гръцкото правителство и институциите са продуктивни след последното заседание на Еврогрупата“, коментира холандският финансов министър Йерун Дейселблум, който е председател на неформалната организация на финансовите министри на еврозоната.

От неговите думи става ясно за „значителен напредък в преговорите относно подоходното данъчно облагане и пенсионната реформа“. В момента преговорите са прекъснати заради Великденските празници.

„Ръководителите на мисията ще се върнат в Атина на 2 април“, допълва още председателят на Еврогрупата. Така Атина вероятно ще постигне целта си да приключи прегледа по предприетите досега мерки, записани в програмата, до 1 май. Има обаче някои спорни моменти, които притесняват местните анализатори.

На първо място това са допълнителните данъци и осигуровки, които могат да застрашат икономическото възстановяване на страната. Изданието посочва, че с допълнителните приходи гръцките власти ще се опитат да постигнат фискални цели през 2017 и 2018 година, поставени от „четворката“ кредитни институции.

В своя анализ от „Катимерини“ цитират данни на Евростат за приходите от данъци и социални приходи като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). През 2014 година в ЕС това съотношение достига около 40%. Има слаб ръст спрямо 2013 година, когато е било 39,9% и от 1 п.п спрямо 2005 година. В еврозоната съотношението е в размер на 41,5% през 2014 година.

Гърция е страната в ЕС с най-голям ръст на съотношението данъци към БВП от 2005 година насам – от 33,5% до 39 на сто. Според гръцките анализи причината за това е рязкото свиване на икономиката в този период. Това съотношение ще продължи да расте още - през 2015 година заради увеличените социални осигуровки. В същото време се водят и преговори с кредиторите за нови мерки, които да доведат до бюджетен излишък.

Кредиторите – МВФ, ЕК, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейският стабилизационен механизъм (ESM), са записали ясно в третата спасителна програма, подписана през миналото лято, какво очакват – бюджетен излишък от 0,5% през 2016 година, от 1,7% - през 2017 година и от 3,5 на сто през 2018 година.

За целта е нужно да бъдат предприети мерки за ограничаване на разходите. Според МВФ – в  размер на между 7,5 млрд. евро и 9 млрд. евро, а според европейските институции – между 5 млрд. евро и 5,5 млрд. евро.

В предишните спасителни планове за Гърция беше записано, че бюджетът на Гърция ще приключи 2015 година с излишък от 3,5 на сто, за което ще са нужни икономии от 1,7 млрд. евро. През 2016 година очакванията бяха за излишък от 4,5 на сто от БВП.

Реалността обаче се оказа много по-различна от очакваната преди две години. БВП се свива с 0,3% през миналата година, докато кредиторите вече очакваха експанзия – в рамките на 2,9 на сто.

Или с други думи, Гърция щеше да предприеме по-малко болезнени мерки за изпълнението на фискалните цели, отколкото сега. Сега освен увеличение на осигуровките, Атина предвижда и нови стъпки на прогресивното подоходно облагане, което ще „накаже“ хората, получаващи над 20 хил. евро годишно.

Това не е изненада за левите правителства, които разглеждат данъчното облагане като начин за преразпределение на средства от хората, които получават високи доходи, към тези с ниски, твърди още „Катимерини“.

От изданието виждат и проблем при предоставянето на публични услуги в Гърция – тяхното качество е такова, че се налага хората да плащат два пъти, за да получат нужната услуга. Това се случва с безплатното образование, например, при което се налага децата да взимат допълнително частни уроци, често плащани „на черно“, отбелязва „Катимерини“.

Все пак ръст на гръцката икономика е възможен, макар и базиран на износа, още в средата на тази година, сочат още изчисленията.