Централните банки и рисковата политика на отлагане на проблемите

Централните банкери успяха да изведат световната икономика от рецесията, но я оставиха в същата ситуация, която доведе до проблемите. Множеството стимули през последните седмици помогнаха за възстановяването на пазарите, но не успяха да обнадеждят икономистите, че може да се очаква по-устойчив икономически растеж, пише Bloomberg.

“Глобалната икономика ще продължи да се влачи”, казва Чарлс Колинс, главен икономист в Института за международни финанси във Вашингтон. Той очаква 2,5% икономически ръст тази година, какъвто беше през 2015 г. и доста под средния от 3,7% през петте години преди глобалната криза. 

Основното опасение е, че централните банкери просто отлагат болезнената част, но така увеличават проблемите, с които ще се сблъскат на по-късен етап. Освен това слабият растеж, който беше създаден, предполага, че евентуален шок застрашава да прати света обратно в рецесия, а регулаторите вече са на ръба на възможностите си.

„Резултатите от облекченията на паричната политика са все още положителни, но те намаляват“, казва Йоахим Фелс, глобален икономически съветник в Pacific Investment Management.

През следващия месец във Вашингтон ще има среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), а разговори ще има и във формата Г-20. Представители на МВФ заявиха, че очакват фонда да понижи прогнозата си за тазгодишния ръст и да призове отговорните лица да предприемат всичко по силите си да стимулират ръста.

Въпреки че вече ги няма опасенията от началото на годината за „твърдо приземяване“ на китайската икономика, рязко обезценяване на юана, рецесия в САЩ и криза подобна на тази през 2008 г., съществуват притеснения, че песимизмът все пак може да се усети, като потребителите и фирмите са по-предпазливи с разходите си.

Обект на голямо внимание е и инфлацията. „При инфлацията достигнахме преломен момент“, казва Алан Синай, главен изпълнителен директор на Decision Economics. “Рисковете се пренасочват от изненади в низходяща посока за инфлацията към повишено внимание за изненади, които да ускорят ръста на потребителските цени“, допълва той.

В САЩ Фед понижи планираните увеличения на лихвените проценти до голяма степен заради слабата инфлация. „Това може да означава, че централната банка ще трябва увеличи темпа на затягане на паричната политика, ако по-късно инфлацията се ускори“, казва Питър Хупър, главен икономист в Deutsche Bank Securities в Ню Йорк. Едно такова евентуално развитие заплашва да създаде сътресение на финансовите пазари, като подчертае разнопосочната парична политика на Фед от една страна, и на централните банкери в Европа и Япония, от друга.

Има и надвиснали политически рискове, сред които скандалите Бразилия и правителството на Дилма Русеф. През лятото британците ще гласуват на референдум еврочленството на Европейския съюз, а през ноември има президентски избори в САЩ.

Повече по темата четете тук!