Отговорността на Меркел е нейното предизвикателство

Ангела Меркел не прилича на човек, който ей-сега ще си изпусне нервите. И това - въпреки многобройните пожари, които трябва да гаси едновременно. В свой коментар за Deutsche Welle Йенс Турау коментира външно-политическите предизвикателства пред канцлера на Германия и възможността тя да спечели трети мандат.

И в Германия, както и на редица други места по света, практиката потвърждава този принцип: новият министър-председател стартира с акцент върху вътрешната политика, след което постепенно се превръща в държавник и подхваща също и външната политика. Същото се случи и с Ангела Меркел, пише Турау.

Но на нито един германски канцлер през последните десетилетия не му се е налагало да гаси толкова много пожари наведнъж. И да носи толкова много международна отговорност от името на Германия. Защото германците дълги години пребиваваха в една комфортна ниша: здраво обвързани в западните съюзи, незначителни като военна сила, но с огромен икономически потенциал. Когато от германското правителство се изискваше нещо в международен план, то просто отваряше портфейла. 

Тези времена обаче отминаха. Да вземем примера с Русия и Украйна. Като икономически и политически най-могъщата страна в Европа, Германия (редом с Франция) полага всички усилия за някакво посредничество. Засега обаче споразуменията Минск 1 и Минск 2 не са довели до някакъв пробив. Разбира се, никой не може да каже какво щеше да бъде положението, ако Ангела Меркел и Франсоа Оланд изобщо не са бяха намесили.

Да, във външната политика на правителството в Берлин има и нюанси. Като партньор в широката коалиция, социалдемократите и техният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер сякаш са склонни да правят повече отстъпки на руския президент Владимир Путин, отколкото канцлерът. В крайна сметка обаче кабинетът най-вече се опитва със средствата на дипломацията да предотврати по-лошите варианти. Германия вече не е страничен наблюдател, а това я натоварва и с част от отговорността за сегашното положение. Защото срещите между вътрешните министри се редуват една подир друга, а решение на конфликта все още не се вижда.

Друг пример: ЕС. Полша е настроена срещу Меркел, Унгария също. Канцлерът трябваше да преглътне доста горчилка покрай Brexit, а преди това – откритата враждебност по време на гръцката криза. Без да обсъждаме въпроса дали нейната политика на стриктна финансова дисциплина и дълбоки реформи беше правилна или не – факт е обаче, че оттам тръгна вътрешно-европейското отчуждение.

А първоначалната ѝ отворена позиция към бежанците доведе до допълнителна ескалация. В много страни десните популисти са в подем. В момента в ЕС не може да се прокара единният принцип за разпределение на бежанците по квоти между отделните страни. В резултат се стигна до сделка с държава като Турция, чието вътрешно-политическо развитие може да се окаже поредната експлозивна опасност за Меркел.

Да, събра се прекалено много. Но Ангела Меркел не прави впечатление на човек, който всеки момент ще си изтърве нервите. Напротив. На няколко пъти тя даде ясно да се разбере, че смята кризата с бежанците и нейното преодоляване за крайъгълен камък за бъдещето на ЕС.

Сведена до същината си, нейната мисъл гласи: Колко пари струва един ЕС с 500 милиона граждани, ако не може по хуманен начин да организира приемането на напиращите бежанци от районите на война, пък ако ще и да са милиони?

Ако по този въпрос ЕС се провали като сериозен глобален играч, тогава и тежестта на Германия значително ще намалее. Навярно тъкмо фактът, че ЕС в момента е попаднал в тази задънена улица, ще мотивира Ангела Меркел към още четири години канцлерство. Защото изобщо не е в неин стил да си тръгне точно сега и да остави други да разчистват пораженията.