Дитер Цече, главен изпълнителен директор на автомобилостроителния концерн Daimler, през септември 2015 г. застана на подиума на голямото Международно автомобилно изложение IAA във Франкфурт на Майн, но говори не за коли, а за хора. За бежанците, които всекидневно с хиляди преминаваха границата.
Може би ще е трудно да бъдат посрещнати толкова много хора, призна той. След това обаче заяви, че те могат да станат основата за следващото германско "икономическо чудо", подобно на милионите гастарбайтери през 50-те и 60-те години, които съществено допринесоха за подема на Западна Германия.
Това бе времето, когато от Унгария към Германия пътуваха влакове с бежанци. Приемните центрове бяха препълнени, хората се тъпчеха във физкултурни салони и набързо издигнати палатки. Цече звучеше така, сякаш ги е очаквал.
"Точно такива хора търсим в Mercedes и в цялата ни страна", заяви той и призова бежанците да не бъдат възприемани като заплаха, а да им се даде възможност. Тогава изглеждаше, че самият Цече иска да има принос в това. Какво се случва сега, близо година по-късно? За Daimler работят точно деветима бежанци, пише в анализ по темата германският вестник Die Zeit.
В останалите големи германски компании, чиито акции са включени във водещия индекс Dax, има малко места за хората, потърсили убежище в Германия. През юли вестник Frankfurter Allgemeine изброи, че в тези 30 концерна работят едва 54 бежанци.
Засега почти няма надеждни цифри, които да покажат доколко успешно е включването в трудовия пазар на бежанците, които през последната година пристигнаха в Германия. Те фигурират в данните за безработицата на германската служба по заетостта едва от юни.
Около половин милион души обаче не са отчетени, тъй като процедурите им за предоставяне на бежански статут все още не са приключили и не се знае дали изобщо ще имат право да останат в Германия. Други пък вече имат бежански статут и разрешително за работа, но все още не са завършили интеграционните курсове.
Регистърът на чужденците предлага цялостен поглед върху броя на бежанците, които биха могли да се включат в трудовия пазар - в момента в Германия са регистрирани 1 090 812 бежанци, сред които 850 хил. са в трудоспособна възраст - между 15 и 65-годишни. От тези 850 хил. души досега признат бежански статут имат 350 хил. и само тази група е с неограничен достъп до германския трудов пазар.
Все още няма данни колко от тях вече са намерили работа. Има обаче няколко неща, които стават ясни, когато темата се обсъжда с компании, с трудови посредници от бюрата по труда, представители на браншови организации и икономисти. Първо, излизането на трудовия пазар изисква време. Тъй като повечето бежанци все още говорят лошо немски, а няма достатъчно езикови курсове - процедурата все още е бавна, а и много служби и компании едва сега се учат как да се нагаждат към тази нова група работници.
Второ, бежанците, които търсят работа, често имат различни приоритети от германските работодатели. Докато германците избират първо да завършат обучение или квалификационен курс, много бежанци предпочитат да не учат с години, а бързо да започнат да печелят. Те искат да изпращат пари на близките си или да се разплатят с каналджиите. Следователно, класическата германска рецепта на квалификация за определено работно място в много случаи не действа.
Трето, много бежанци нямат официално признато професионално образование. Германската служба по заетостта оценява, че в тази група са 70% от потърсилите убежище, а само 10% са висшисти. Мнозина бежанци са много млади и поради това все още нямат образователна степен, обучението на мнозина е било прекъснато от бягството и войната.
Накрая, дори шефовете на концерни като Дитер Цече да са особено еуфорично настроени, когато стане въпрос къде могат да работят много бежанци, повечето от тях няма да намерят работа в Daimler. В момента мнозинството бежанци започват работа в ресторантьорския сектор, в чистотата и, като цяло, в предприятия, ръководени от мигранти, казва експертът по икономика на миграцията Херберт Брюкер от института IAB в Нюрнберг. Само в McDonald's работят 900 бежанци, но повечето намират работа в по-малки и средно големи компании.
Фалшивите очаквания са сред най-големите пречки по пътя към работата. Когато бежанците дойдат в Германия, те започват пасивно съществуване. Биват разпределяни в жилище, получават легло, дрехи и храна, ако имат късмет - и езиков курс. Не могат дори да решат сами кога да отидат на лекар. Решава се вместо тях, което може да продължи с месеци, понякога и с години.
"Мнозина изобщо не успяват да превключат от пасивността на процедурата за бежански статут към активно търсене на работа. Мислят, че държавата ще им осигури и работа", казва трудова посредничка от Кьолн. Това е сред причините много експерти да настояват бежанците възможно най-скоро да бъдат свързвани с работодатели и да не бъдат държани извън трудовия пазар чрез процедурата за даване на бежански статут и интеграционни курсове.
"Няма смисъл хората да бъдат "паркирани" в интеграционни курсове. Трябва да обединим овладяването на езика и професионалната практика и да предлагаме курсове едновременно с работата", казва Брюкер.
Точно това прави Щефан Мюлер, управител на компанията за опаковане Nefab. Той е наел 20-годишния сомалиец Халид Ахмед Омар и още двама бежанци, макар че немският им бил слаб. В професионалното училище е предвиден курс по немски веднъж седмично, което обаче е крайно недостатъчно, затова Мюлер дава на тримата си стажанти един допълнителен предиобед всяка седмица за езикова подготовка. Бизнесменът е много доволен от работата на Омар и другите двама мъже, макар завършването на обучението им да е застрашено заради недостатъчните езикови познания. Това застрашава и Мюлер, който може да загуби пари и трима потенциални служители.
01:27 | 09.09.22 г.