Крехкото примирие между Германия и ЕЦБ се пропуква

Михаел Щюбген е депутат от Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Меркел и отдава на Марио Драги заслугата за спасяването на еврозоната от колапс преди четири години. След разговор с директор на малка спестовна банка в Германия Щюбген вече не е особено голям почитател на количествените облекчения на Европейската централна банка (ЕЦБ), пише агенция Ройтерс. „Той (директорът на банката – бел.ред.) ми разказа, че дълговият пазар е празен. Оприличи го на супермаркет, където всички продукти са изкупени. Може да намерите някой морков или картоф, но скоро ще сте много гладни“, разказва депутатът от управляващите консерватори.

Щюбген и колегите му планират да отправят ясно послание към Марио Драги в сряда, когато президентът на ЕЦБ ще говори пред Бундестага и ще отговаря на въпросите на депутати. „Време е ЕЦБ да смени курса“, казва Щюбген.

Ройтерс припомня, че критиката от Германия към ЕЦБ достигна нови висоти през пролетта, когато министърът на финансите Волфганг Шойбле обвини Драги, че политиките му насърчават възхода на крайнодесните популисти.

Вместо да смени курса, както искат Щюбген и колегите му, ЕЦБ се очаква до края на тази година да обяви разширение на програмата за стимули. Планът би трябвало да продължи до края на март 2017 г.

„Голямото предизвикателство за Марио Драги ще е да подготви Бундестага и германската общественост за допълнително облекчаване на паричната политика“, казва Марсел Фрацшер, директор на Германския институт за изследване на икономиката (DIW) и бивш представител на ЕЦБ.

„Очаквам дебатът в Германия за политиката на ЕЦБ да се разгорещи отново, ако видим удължаване на програмата за количествени облекчения“, коментира Торстен Фрай, депутат от партията на Меркел. „Със сигурност има риск това да се превърне в проблем в предизборната кампания следващата година“, допълва той.

Юрген Щарк, бивш член на управителния съвет на ЕЦБ, който подаде оставка през 2011 г. заради несъгласие с политиката в разгара на дълговата криза в еврозоната, също очаква по-интензивен дебат през идните месеци.

Според последните проучвания на Евробарометър едва 30% от германците имат доверие на ЕЦБ. Средното ниво за ЕС е 34 на сто. „Мнозина смятат, че спасителните мерки нямат демократична легитимност“, пише в доклад на Delors Institute и Bertelsmann Foundation. “Макар че централната банка е независима от директно политическо влияние, тя разчита на доверието и подкрепата на обществото, за да е надеждна и ефективна в дългосрочен план”, се казва още в текста.

ЕЦБ от своя страна опитва да се защити от критиката. Беноа Кьоре, който членува в борда на банката, посети Берлин през май. Месец по-късно, Франсоа Вилероа дьо Гало, френският централен банкер, който говори немски, обясни политиките на ЕЦБ пред германски депутати на родния им език. Миналата седмица Дьо Гало отново беше в Берлин и заяви, че няма против обсъждането на паричната политика, но и че за него е проблем да се поставя под съмнение легитимността на банката.

„Не винаги в Германия, и а другаде, се взима предвид това, че имаше сериозен риск от дефлация в еврозонзата и че ЕЦБ значително помогнаха за избягването на тази опасност“, каза той. „Вероятно трябва да обясним политиките си по-добре, но трябва да има усилия и от двете страни“, смята още френският централен банкер.