"Турски поток" - цената на упорството

Русия отдава контрола над износа на газа в южното направление на своя неотдавнашен враг и член на НАТО – Турция, пише в свой коментар експертът Михаил Крутихин от Московския център „Карнеги“. А Анкара дори не е на страната на Русия по отношение на военните действия в Сирия. 

Но ако проектът бъде осъществен – именно „ако“, посочва още експертът, то „Газпром“ ще даде значителна част от своя износ, осъществяван днес през Украйна, на Турция. Транзитът през украинската територия обаче е сравнително евтин, а в Турция руският газ ще се сблъска с пряката конкуренция на газ от Азербайджан, Иран и Ирак.

В Турция е в ход строителството на TANAP – част от Южния газов коридор, по който ще бъде доставен газ от Азербайджан в Европа. Скоро през страната ще потече газ от Иран и Ирак (Кюрдистан), а в бъдеще се обсъждат и потоци от Туркменистан и дори Израел.

Маршрутите на тези конкуренти ще бъдат по-кратки - „Газпром“ ще доставя газ от Ямал, тоест през територията на цяла Русия до Черно море, а строителството на тръбопроводите – по-евтино, коментира още експертът. Същевременно газовият пазар в Южна Европа не е голям и не обещава и значителен ръст. Затова и конкуренцията обещава да бъде силна и „Газпром“ ще трябва да бъде готов да продава с големи отстъпки, които няма да оправдават разходите за добива и транзита на природния газ.

Още през 1997 г. руският газов гигант обяви плановете си за изграждането на „Северен поток“ и на „Южен поток“ - съответно през Балтийско и Черно море, но двата проекта не трябваше да ограничат обема на транзита през Украйна. Сега официално новата задача на тези трасета е да бъде заобиколен Киев, както и да се остави страната без транзит и така да накаже недобросъседско настроената съседна държава, лишавайки я от около 2 млрд. долара приходи от транзитни такси.

Крутихин посочва още в своя анализ и че Русия определя Украйна като държава със съществен политически и технически риск за доставките на руски газ за Европа.

На този фон решението за строежа на „Турски поток“ изглежда политическо, а реализацията на проекта съвпада с интересите на близки приятели на руския президент. Именно на тях бяха дадени договори за изпълнение, свързани със строителството на компресорни станции на територията на Русия за реализацията на „Южен поток“ и на „Северен поток“.

„Те демонстрираха умения за раздуване на сметките – средната цена на километър от участъка „Грязовец – Виборг“ достигна до 4,8 млн. долара, което е три пъти повече от разходите по аналогични проекти в други страни“, посочва още Михаил Крутихин.